И естествено се
надяваме, че през новата година ще можем да Ви посрещнем в нашия
образователен сървър, като ще се радваме на Вашите коментари и на
обратна връзка с Вас, което ще допринесе за понататъшното изграждане и
подобряване на образователните материалите в D@dalos.
В центъра на вниманието във втората част на нашата тема е развитието и прилагането на един модел за изследване на отношенията ЕС-Югоизточна Европа, с чиято помощ ще можете самостоятелно да разграничавате и преценявате минали, настоящи и бъдещи събития и процеси в тази област. В тази връзка подробно Ви информираме за преговорите по присъединяването към ЕС на Република Хърватска, което служи за нагледен пример. ... в уеб-пространството: Нашите материали в интернет за ЕС На фона на постоянните промени в Съюза е трудно знанията по тази тема да бъдат винаги съвсем актуални. Затова разработихме допълващи материали в интернет към съществуващия тематичен комплекс ЕС, които ще Ви предоставят възможността с малко усилия да сте информирани за новостите. ...
impressum ˇ Нивото на националната държава, на което правителство и парламент вземат решения със задължителен характер за всички граждани на съответната страна. ˇ Нивото на така наречената международна система, на което националните държави са във връзка помежду си, и което се характеризира с това, че там не съществува инстанция, която в сравнение с националната държава би могла да взема решения със задължителен характер, отнасящи се за всички страни. ˇ Нивото на Европейския съюз, на което както и на международно ниво, националните държави работят заедно. Но разликата спрямо международната система е, че тези национални държави са си създали нови по вид, собствени органи (Комисия, Съвет на министрите, Европейски парламент и Европейски съд), които имат право да вземат отнасящи се за всички граждани на страните-членки решения със задължителен характер. Връзките ЕС-Югоизточна Европа и взаимодействието между трите нива По какъв начин това разделение е от полза в нашия случай? То ни дава възможността да придобием по-систематичен поглед върху вече споменатите взаимовръзки и ни показва, че връзките ЕС-Югоизточна Европа трябва да бъдат разглеждани през перспективата на взаимодействието между трите нива.
Цели и съдържание на разработката Като се основавам на това заключение, в настоящата разработка бих искал първо да разчупя и подобря тази донякъде скована и схематична таблица, и с помощта на други примери за нейното приложение да Ви убедя в ползата й. След като по този начин сте придобили един по-дълбок поглед върху важните причинно-следствени връзки за отношенията ЕС-Югоизточна Европа, ще разгледаме случая с преговорите по присъединяването между ЕС и Хърватска, където тези отношения се изразяват още по-интензивно. Освен информацията за рамките и протичането на преговорите, ще видим и как всичко изглежда през перспективата на нашия модел за анализ. И така, предстои да се спрем върху следното: Причинно-следствените връзки в отношенията ЕС-Югоизточна Европа модел за анализ Преговори между ЕС и западните балкански държави примерът за преговорите за присъединяване между Хърватска и ЕС ˇ Как изглежда общата рамка за преговорите по присъединяване? ˇ По какъв начин се приключват преговорите? ˇ По какъв начин се конкретизират позициите на Хърватска и ЕС? ˇ Институционалната рамка (комисии по преговорите) в Хърватска ˇ Ниво на преговорите Анализ на процеса на преговаряне във връзките ЕС-Югоизточна Европа Модел за анализ Както вече беше споменато, целта е да се раздроби нашата обща и скована скица от Таблица 1, което означава, че за всяко отделно ниво трябва да се определят съществените фактори, определящи развитието на връзките ЕС-Югоизточна Европа, или по-конкретно влияещи върху процеса на приближаване и възможно присъединяване за отделните западно-балкански държави. Това ще направим за всяко отделно ниво и като начало ще започнем с международното. Фактори на влияние на международно ниво Що се касае за международното ниво, предимно два фактора заслужават нашето внимание. Първият съм определил като "Структурни дадености и процеси в международната система". Звучи много сложно, но е лесно разбираемо, когато се посочи пример. Такава структурна даденост например в продължение на много години беше конфликтът Изток-Запад в периода непосредствено след войните и края на 80-те години, който създаде нова, двуполюсна структура.
И съответно разпадането на тази структура, края на конфликта Изток-Запад, направи възможни процесите, за които става дума тук, на първо място големият кръг на разширяване от 1 май, 2004 и настоящата перспектива за присъединяване за страните от Югоизточна Европа. По какъв начин в детайли изглеждат връзките между отделните събития ще стане дума по-късно. А при "процесите в международната система" естествено могат да бъдат посочени балканските войни, които, както знаем от предишното издание на бюлетина, бяха последвани от действия на международната общност (Пакт за стабилност), както и с процеса на стабилизиране и асоцииране на ЕС. Вторият фактор на влияние, "Интереси и дейности на различни актьори" веднага става ясен, когато се посочат ключови думи като ООН (например Инициативи в Косово, Висш Представител в Босна и Херцеговина) или международен наказателен съд за бивша Югославия, чиито оценки оказаха и продължават да оказват решаващо влияние върху позицията на ЕС спрямо Хърватска или Сърбия! Фактори на влияние на ниво ЕС Съществените фактори на влияние на ниво ЕС са показани в много опростен вид в настоящата таблица 3.
Първо, естествено става дума за дейността на централни органи, които в рамките на предварително установените правила (второ), водят конкретна политика в Съюза в отношенията с Югоизточна Европа и в сферата на разширяването като цяло (трето). Тази картина остава непълна, защото показва определящите фактори на ниво ЕС, но не и в Съюза, към който естествено принадлежат 25, съответно много скоро 27 страни-членки, които оказват съществено влияние върху политиката и участват във вземането на решенията предимно чрез Съвета на министрите и Европейския Съвет. Фактори на влияние в ЕС И така, налага се да допълним нашата трета таблица и да имаме предвид и страните-членки, както и факторите, които са от значение в страните-членки за политиката на ЕС. Какво се има предвид при подобни фактори? Нека да разгледаме таблица 4, в която сините стрелки още веднъж Ви показват, по какъв начин са свързани помежду си нивото на ЕС и страните-членки. За експертните министри, които играят централна роля в Съвета на министрите и правителствените глави в Европейския съвет, както и за представителите на Европейския парламент, които се избират в отделните страни.
Що се отнася до държавата и правителството, особено значение се отрежда очевидно на конституционно-правните определения, които уреждат отговорностите, например дали за одобрението на договорна промяна или за разширяване решението трябва да бъде взето от парламента или от населението на страната, гласуващо в рамките на референдум. Същото се отнася за институционалната рамки съотношението между правителство и парламент при политиката на ЕС, ролята на политическите партии и т.н. Освен това трябва да се споменат принципните нагласи на правителствата спрямо ЕС и неговото развитие като цяло, по-конкретно спрямо разширяването. Спомнете си за ситуацията по този повод в Дания или Обединеното Кралство от една страна, и в Германия и Австрия от друга. Разбира се, важно е и това, което бих искал да определя като национални интереси, или усилията на страните-членки да оказват възможно най-трайно и ефективно влияние по смисъла на техните специфични интереси. Амбиция, която е изправена пред очевидно предизвикателство при всяко разширяване чрез увеличаване броя на играчите. Посочените фактори не могат да бъдат изчерпателни, но целта е да придобиете впечатление за същността на нещата. Що се отнася за обществената сфера в широк смисъл, съществена роля се отрежда естествено на икономическата ситуация и икономическите капацитети на дадена страна-членка, особената зависимост на отделни браншове или региони от разширяването, както и очакванията и страховете на населението. Многобройни примери за всеки един от посочените фактори ще намерите в Основен курс 5 на тематичен комплекс "Европейски съюз" в образователния сървър D@dalos. Защо е всичко това? С какво ще ми бъде от полза? сигурно ще си задавате подобни въпроси. Нека да Ви отговоря с помощта на един пример в следващата таблица.
В подбрания пример става дума за настоящите преговори по присъединяване с Турция, които, както знаете и както беше видно от "Не"-то от референдума за конституцията през изминалата година, предизвикаха страхове и опасения сред френското население. Те могат сериозно да се отразят върху процеса на преговаряне, като се пренесат чрез правителствата в Съвета на министрите, където се гласува с единодушие. Или си спомнете за ролята на Кипър, една много малка държава, която обаче през последните седмици постоянно заплашваше да постави своето вето върху откриването на следващи глави за преговори в разговорите с Турция. И за да се върнем към току-що поставения въпрос, нашата малка таблица за анализ ни помага по-бързо и по-добре да различаваме и обозначаваме важни взаимовръзки. Фактори на влияние на национално ниво Що се отнася до важни определящи фактори на нивото на националните държави, ние вече сме си свършили работата в Таблица 4, защото елементите, които са важни в тази връзка в страните-членки на ЕС, са от значение и за други страни, например за тези от Югоизточна Европа. Спомнете си за сериозните последици на така комплексната институционална рамка на Босна и Херцеговина, поради която страната не е в състояние да изпълни важни изисквания на ЕС. Спомнете си за огромните икономически проблеми, с които трябва в различна степен да се борят страните от Югоизточна Европа, или за огромните очаквания, с които населението свързва присъединяването към ЕС. Естествено, съществуват и по-специфични фактори, които произтичат от факта, че тези страни се намират в преход от бивши социалистически планови стопанства към демократични пазарни стопанства. Един факт играе особена роля по отношение на възможно членство, и това са недостатъчните административни капацитети, които представляват огромен проблем за приемането на съвкупността от законите на Общността, или acquis communautaire едно от основните условия за членство. Ако го допълним ще се оформи следната картина.
Преглед на факторите на влияние Нека отново да разгледаме всичко преди да стигнем до пример на приложение. Таблица (7) и по-нататък ще ми служи като основа, като съответно ще разглеждам не всички, а само отнасящите се до съответния пример фактори. Ако искате да видите накратко целия контекст, използвайте линковете, за да се върнете отново тук.
Разгледаните връзки между две нива в Таблица 5 бяха пример за начина на работа с този модел. Връзки между три нива бяха показани в Таблица 1, като с модела за анализ вече може да се постигне по-задълбочен поглед. Пример на приложение Позволете ми да изясня възможностите за приложение и ползата на нашия модел, като ги допълня с един съвсем актуален пример от декември 2006/януари 2007, изборите в Сърбия. Както показват актуални допитвания от средата на декември, ако изборите са сега, разположената в най-крайното дясно политическо пространство Сръбска радикална партия на Воислав Сесели излежаващ понастоящем наказание в Хага, би спечелила около 34,9 процента от гласовете, което би означавало 102 от 250-те места в парламента(!)(1). Предпоставките за това се създават от определени политически предпочитания за една трета от населението на Сърбия, като за това допринесе и политиката на международната общност, например решението на НАТО да не покани Сърбия и Черна Гора в програмата "partnership for peace", както беше поканена Хърватска.
Това доведе до редица реакции както на международно, така и на ниво ЕС, които очевидно са обединени от целта, да предотвратят едно такова събитие. Така пратеникът на ООН за статута на Косово Марти Ахтисаари реши да се въздържи да направи очакваното от него предложение за статута на Косово и да изчака изборите да минат; очевиден опит поне да се избегне допълнително влошаване на настроението сред населението (2). Същите бяха намеренията и при срещата на НАТО в Рига през ноември, когато Сърбия (както и Черна Гора и Босна и Херцеговина) получи покана за горепосочената програма "partnership for peace" (3); а ЕС възнамерява в следващите дни още веднъж ясно да представи ясна европейска перспектива за всички граждани на Сърбия (4, EС-реакция). Нашата таблица още веднъж изяснява комплексността на процеса. Съществуват някои страни-членки, чиито правителства се намират под силния натиск на населението, което се отнася скептично до крайно негативно към понататъшно разширяване на ЕС. Така например, в публикувано през юли допитване на евробарометър за разширяването (стр.69) 65%, или над две трети от австрийците се обявяват против приемането на съществуващите по време на допитването все още като съюз Сърбия-Черна Гора, докато 67% от шведите бяха за. Тези две позиции, както и още 23, съответно вече 25 други позиции са застъпени в Съвета на министрите! Освен това като допълнителен актьор съществува и Комисията, чийто членове не винаги са единодушни по отношение на понататъшния курс по въпроса за разширяването. Така неотдавна Президентът на Комисията Барозо ясно се изказа в подкрепа на пауза в разширяването до изясняване на вътрешни институционални въпроси в ЕС, докато отговорния за разширяването комисар Оли Рен изглежда подкрепя един много по-отворен курс за потенциалните кандидати. И всичко става още по-сложно от това, че при формулирането на позицията на ЕС роля играят и други международни аспекти, както в конкретния пример с оценката на Международния наказателен съд за бивша Югославия в Хага. Толкова по отношение на този кратък пример и по въпроса, какво може да се постигне с модела за анализ. Естествено, като същност това е едно теоретично представяне. Но моделът ни помага на първо място по-лесно да разграничим важни фактори и взаимовръзки, и на второ място ни помага да не пропуснем важни елементи и фактори. Когато и да се наложи да се занимавате с минали, настоящи или бъдещи посоки на развитие във взаимоотношенията ЕС-Югоизточна Европа, с помощта на модела Таблица 7 може да се опитате да изясните взаимовръзките така, както примерно беше демонстрирано в Таблица 8. Преговори за присъединяване между Хърватска и ЕС След като придобихме по-ясно впечатление за важните взаимовръзки в отношенията ЕС-Югоизточна Европа, ще разгледаме примера за преговорите по присъединяване между Хърватска и ЕС, в който тези отношения са още по-наситени. Освен информацията относно рамката и протичането на преговорите, целта е и да разглеждаме нещата от перспективата на нашия модел за анализ. Нека първо да започнем с два съвсем обикновени въпроса, а именно "Какво въобще представляват преговорите по присъединяване, по какъв начин можем да си ги представим?, и второ "За какво всъщност се преговаря?" Какво представляват преговорите по присъединяването? Като преговори по присъединяване се обозначава процесът, в чиито рамки дадена страна, наречена страна-кандидат, става член на ЕС и приема договорните основи на Съюза. В края на преговорите се стига до един международен договор между страните-членки на ЕС и кандидатстващата страна, или договор за присъединяване. Участниците в процеса по преговори за присъединяване са от една страна кандидатстващата страна, а от друга страна - страните-членки на ЕС. По време на преговорите позицията на ЕС се представлява от президентството, а на кандидатстващата страна - от преговаряща делегация, както това е в случая с Хърватска. Преговорите се състоят в рамките на двустранна междудържавна конференция, в която участват и представители на Европейската Комисия. Отделните срещи или съвещания на преговарящите делегации се състоят обикновено на ниво външни министри и/или на ниво упълномощени ръководители на делегации. Конкретно това означава, че за страните-членки на ЕС на масата на преговорите са Постоянните представители на ЕС в Брюксел, а за кандидатстващата страна това е Главният преговарящ. Срещите на ниво външни министри се състоят веднъж в рамките на всяко президентство, това означава два пъти в годината; Срещи на заместниците - по споразумение. Схематично погледнато, нещата могат да бъдат представени чрез следната схема, като от предната част вече знаете, че реалността е много, много по-комплексна от представената тук ситуация.
За какво се преговаря? За какво се преговаря? Става дума предимно за приемането на така наречения Acquis Communautaire. Към това спадат основополагащите договори (Първично право), вторично право (постановления, директиви, решения, препоръки и др.), други законови източници предимно &# |
