И естествено се
надяваме, че през новата година ще можем да Ви посрещнем в нашия
образователен сървър, като ще се радваме на Вашите коментари и на
обратна връзка с Вас, което ще допринесе за понататъшното изграждане и
подобряване на образователните материалите в D@dalos.
В центъра на вниманието във втората част на нашата тема е развитието и прилагането на един модел за изследване на отношенията ЕС-Югоизточна Европа, с чиято помощ ще можете самостоятелно да разграничавате и преценявате минали, настоящи и бъдещи събития и процеси в тази област. В тази връзка подробно Ви информираме за преговорите по присъединяването към ЕС на Република Хърватска, което служи за нагледен пример. ... в уеб-пространството: Нашите материали в интернет за ЕС На фона на постоянните промени в Съюза е трудно знанията по тази тема да бъдат винаги съвсем актуални. Затова разработихме допълващи материали в интернет към съществуващия тематичен комплекс ЕС, които ще Ви предоставят възможността с малко усилия да сте информирани за новостите. ...
impressum · Нивото на националната държава, на което правителство и парламент вземат решения със задължителен характер за всички граждани на съответната страна. · Нивото на така наречената международна система, на което националните държави са във връзка помежду си, и което се характеризира с това, че там не съществува инстанция, която в сравнение с националната държава би могла да взема решения със задължителен характер, отнасящи се за всички страни. · Нивото на Европейския съюз, на което както и на международно ниво, националните държави работят заедно. Но разликата спрямо международната система е, че тези национални държави са си създали нови по вид, собствени органи (Комисия, Съвет на министрите, Европейски парламент и Европейски съд), които имат право да вземат отнасящи се за всички граждани на страните-членки решения със задължителен характер. Връзките ЕС-Югоизточна Европа и взаимодействието между трите нива По какъв начин това разделение е от полза в нашия случай? То ни дава възможността да придобием по-систематичен поглед върху вече споменатите взаимовръзки и ни показва, че връзките ЕС-Югоизточна Европа трябва да бъдат разглеждани през перспективата на взаимодействието между трите нива.
Цели и съдържание на разработката Като се основавам на това заключение, в настоящата разработка бих искал първо да разчупя и подобря тази донякъде скована и схематична таблица, и с помощта на други примери за нейното приложение да Ви убедя в ползата й. След като по този начин сте придобили един по-дълбок поглед върху важните причинно-следствени връзки за отношенията ЕС-Югоизточна Европа, ще разгледаме случая с преговорите по присъединяването между ЕС и Хърватска, където тези отношения се изразяват още по-интензивно. Освен информацията за рамките и протичането на преговорите, ще видим и как всичко изглежда през перспективата на нашия модел за анализ. И така, предстои да се спрем върху следното: Причинно-следствените връзки в отношенията ЕС-Югоизточна Европа – модел за анализ Преговори между ЕС и западните балкански държави – примерът за преговорите за присъединяване между Хърватска и ЕС · Как изглежда общата рамка за преговорите по присъединяване? · По какъв начин се приключват преговорите? · По какъв начин се конкретизират позициите на Хърватска и ЕС? · Институционалната рамка (комисии по преговорите) в Хърватска · Ниво на преговорите Анализ на процеса на преговаряне във връзките ЕС-Югоизточна Европа Модел за анализ Както вече беше споменато, целта е да се раздроби нашата обща и скована скица от Таблица 1, което означава, че за всяко отделно ниво трябва да се определят съществените фактори, определящи развитието на връзките ЕС-Югоизточна Европа, или по-конкретно влияещи върху процеса на приближаване и възможно присъединяване за отделните западно-балкански държави. Това ще направим за всяко отделно ниво и като начало ще започнем с международното. Фактори на влияние на международно ниво Що се касае за международното ниво, предимно два фактора заслужават нашето внимание. Първият съм определил като "Структурни дадености и процеси в международната система". Звучи много сложно, но е лесно разбираемо, когато се посочи пример. Такава структурна даденост например в продължение на много години беше конфликтът Изток-Запад в периода непосредствено след войните и края на 80-те години, който създаде нова, двуполюсна структура.
И съответно разпадането на тази структура, края на конфликта Изток-Запад, направи възможни процесите, за които става дума тук, на първо място големият кръг на разширяване от 1 май, 2004 и настоящата перспектива за присъединяване за страните от Югоизточна Европа. По какъв начин в детайли изглеждат връзките между отделните събития ще стане дума по-късно. А при "процесите в международната система" естествено могат да бъдат посочени балканските войни, които, както знаем от предишното издание на бюлетина, бяха последвани от действия на международната общност (Пакт за стабилност), както и с процеса на стабилизиране и асоцииране на ЕС. Вторият фактор на влияние, "Интереси и дейности на различни актьори" веднага става ясен, когато се посочат ключови думи като ООН (например Инициативи в Косово, Висш Представител в Босна и Херцеговина) или международен наказателен съд за бивша Югославия, чиито оценки оказаха и продължават да оказват решаващо влияние върху позицията на ЕС спрямо Хърватска или Сърбия! Фактори на влияние на ниво ЕС Съществените фактори на влияние на ниво ЕС са показани в много опростен вид в настоящата таблица 3.
Първо, естествено става дума за дейността на централни органи, които в рамките на предварително установените правила (второ), водят конкретна политика в Съюза в отношенията с Югоизточна Европа и в сферата на разширяването като цяло (трето). Тази картина остава непълна, защото показва определящите фактори на ниво ЕС, но не и в Съюза, към който естествено принадлежат 25, съответно много скоро 27 страни-членки, които оказват съществено влияние върху политиката и участват във вземането на решенията предимно чрез Съвета на министрите и Европейския Съвет. Фактори на влияние в ЕС И така, налага се да допълним нашата трета таблица и да имаме предвид и страните-членки, както и факторите, които са от значение в страните-членки за политиката на ЕС. Какво се има предвид при подобни фактори? Нека да разгледаме таблица 4, в която сините стрелки още веднъж Ви показват, по какъв начин са свързани помежду си нивото на ЕС и страните-членки. За експертните министри, които играят централна роля в Съвета на министрите и правителствените глави в Европейския съвет, както и за представителите на Европейския парламент, които се избират в отделните страни.
Що се отнася до държавата и правителството, особено значение се отрежда очевидно на конституционно-правните определения, които уреждат отговорностите, например дали за одобрението на договорна промяна или за разширяване решението трябва да бъде взето от парламента или от населението на страната, гласуващо в рамките на референдум. Същото се отнася за институционалната рамки – съотношението между правителство и парламент при политиката на ЕС, ролята на политическите партии и т.н. Освен това трябва да се споменат принципните нагласи на правителствата спрямо ЕС и неговото развитие като цяло, по-конкретно спрямо разширяването. Спомнете си за ситуацията по този повод в Дания или Обединеното Кралство от една страна, и в Германия и Австрия от друга. Разбира се, важно е и това, което бих искал да определя като „национални интереси“, или усилията на страните-членки да оказват възможно най-трайно и ефективно влияние по смисъла на техните специфични интереси. Амбиция, която е изправена пред очевидно предизвикателство при всяко разширяване чрез увеличаване броя на „играчите“. Посочените фактори не могат да бъдат изчерпателни, но целта е да придобиете впечатление за същността на нещата. Що се отнася за обществената сфера в широк смисъл, съществена роля се отрежда естествено на икономическата ситуация и икономическите капацитети на дадена страна-членка, особената зависимост на отделни браншове или региони от разширяването, както и очакванията и страховете на населението. Многобройни примери за всеки един от посочените фактори ще намерите в Основен курс 5 на тематичен комплекс "Европейски съюз" в образователния сървър D@dalos. Защо е всичко това? С какво ще ми бъде от полза? – сигурно ще си задавате подобни въпроси. Нека да Ви отговоря с помощта на един пример в следващата таблица.
В подбрания пример става дума за настоящите преговори по присъединяване с Турция, които, както знаете и както беше видно от "Не"-то от референдума за конституцията през изминалата година, предизвикаха страхове и опасения сред френското население. Те могат сериозно да се отразят върху процеса на преговаряне, като се пренесат чрез правителствата в Съвета на министрите, където се гласува с единодушие. Или си спомнете за ролята на Кипър, една много малка държава, която обаче през последните седмици постоянно заплашваше да постави своето вето върху откриването на следващи глави за преговори в разговорите с Турция. И за да се върнем към току-що поставения въпрос, нашата малка таблица за анализ ни помага по-бързо и по-добре да различаваме и обозначаваме важни взаимовръзки. Фактори на влияние на национално ниво Що се отнася до важни определящи фактори на нивото на националните държави, ние вече сме си свършили работата в Таблица 4, защото елементите, които са важни в тази връзка в страните-членки на ЕС, са от значение и за други страни, например за тези от Югоизточна Европа. Спомнете си за сериозните последици на така комплексната институционална рамка на Босна и Херцеговина, поради която страната не е в състояние да изпълни важни изисквания на ЕС. Спомнете си за огромните икономически проблеми, с които трябва в различна степен да се борят страните от Югоизточна Европа, или за огромните очаквания, с които населението свързва присъединяването към ЕС. Естествено, съществуват и по-специфични фактори, които произтичат от факта, че тези страни се намират в преход от бивши социалистически планови стопанства към демократични пазарни стопанства. Един факт играе особена роля по отношение на възможно членство, и това са недостатъчните административни капацитети, които представляват огромен проблем за приемането на съвкупността от законите на Общността, или acquis communautaire – едно от основните условия за членство. Ако го допълним ще се оформи следната картина.
Преглед на факторите на влияние Нека отново да разгледаме всичко преди да стигнем до пример на приложение. Таблица (7) и по-нататък ще ми служи като основа, като съответно ще разглеждам не всички, а само отнасящите се до съответния пример фактори. Ако искате да видите накратко целия контекст, използвайте линковете, за да се върнете отново тук.
Разгледаните връзки между две нива в Таблица 5 бяха пример за начина на работа с този модел. Връзки между три нива бяха показани в Таблица 1, като с модела за анализ вече може да се постигне по-задълбочен поглед. Пример на приложение Позволете ми да изясня възможностите за приложение и ползата на нашия модел, като ги допълня с един съвсем актуален пример от декември 2006/януари 2007, изборите в Сърбия. Както показват актуални допитвания от средата на декември, ако изборите са сега, разположената в най-крайното дясно политическо пространство Сръбска радикална партия на Воислав Сесели излежаващ понастоящем наказание в Хага, би спечелила около 34,9 процента от гласовете, което би означавало 102 от 250-те места в парламента(!)(1). Предпоставките за това се създават от определени политически предпочитания за една трета от населението на Сърбия, като за това допринесе и политиката на международната общност, например решението на НАТО да не покани Сърбия и Черна Гора в програмата "partnership for peace", както беше поканена Хърватска.
Това доведе до редица реакции както на международно, така и на ниво ЕС, които очевидно са обединени от целта, да предотвратят едно такова събитие. Така пратеникът на ООН за статута на Косово Марти Ахтисаари реши да се въздържи да направи очакваното от него предложение за статута на Косово и да изчака изборите да минат; очевиден опит поне да се избегне допълнително влошаване на настроението сред населението (2). Същите бяха намеренията и при срещата на НАТО в Рига през ноември, когато Сърбия (както и Черна Гора и Босна и Херцеговина) получи покана за горепосочената програма "partnership for peace" (3); а ЕС възнамерява в следващите дни още веднъж ясно да представи ясна европейска перспектива за всички граждани на Сърбия (4, EС-реакция). Нашата таблица още веднъж изяснява комплексността на процеса. Съществуват някои страни-членки, чиито правителства се намират под силния натиск на населението, което се отнася скептично до крайно негативно към понататъшно разширяване на ЕС. Така например, в публикувано през юли допитване на евробарометър за разширяването (стр.69) 65%, или над две трети от австрийците се обявяват против приемането на съществуващите по време на допитването все още като съюз Сърбия-Черна Гора, докато 67% от шведите бяха за. Тези две позиции, както и още 23, съответно вече 25 други позиции са застъпени в Съвета на министрите! Освен това като допълнителен актьор съществува и Комисията, чийто членове не винаги са единодушни по отношение на понататъшния курс по въпроса за разширяването. Така неотдавна Президентът на Комисията Барозо ясно се изказа в подкрепа на пауза в разширяването до изясняване на вътрешни институционални въпроси в ЕС, докато отговорния за разширяването комисар Оли Рен изглежда подкрепя един много по-отворен курс за потенциалните кандидати. И всичко става още по-сложно от това, че при формулирането на позицията на ЕС роля играят и други международни аспекти, както в конкретния пример с оценката на Международния наказателен съд за бивша Югославия в Хага. Толкова по отношение на този кратък пример и по въпроса, какво може да се постигне с модела за анализ. Естествено, като същност това е едно теоретично представяне. Но моделът ни помага на първо място по-лесно да разграничим важни фактори и взаимовръзки, и на второ място ни помага да не пропуснем важни елементи и фактори. Когато и да се наложи да се занимавате с минали, настоящи или бъдещи посоки на развитие във взаимоотношенията ЕС-Югоизточна Европа, с помощта на модела Таблица 7 може да се опитате да изясните взаимовръзките така, както примерно беше демонстрирано в Таблица 8. Преговори за присъединяване между Хърватска и ЕС След като придобихме по-ясно впечатление за важните взаимовръзки в отношенията ЕС-Югоизточна Европа, ще разгледаме примера за преговорите по присъединяване между Хърватска и ЕС, в който тези отношения са още по-наситени. Освен информацията относно рамката и протичането на преговорите, целта е и да разглеждаме нещата от перспективата на нашия модел за анализ. Нека първо да започнем с два съвсем обикновени въпроса, а именно "Какво въобще представляват преговорите по присъединяване, по какъв начин можем да си ги представим?”, и второ "За какво всъщност се преговаря?" Какво представляват преговорите по присъединяването? Като преговори по присъединяване се обозначава процесът, в чиито рамки дадена страна, наречена страна-кандидат, става член на ЕС и приема договорните основи на Съюза. В края на преговорите се стига до един международен договор между страните-членки на ЕС и кандидатстващата страна, или договор за присъединяване. Участниците в процеса по преговори за присъединяване са от една страна кандидатстващата страна, а от друга страна - страните-членки на ЕС. По време на преговорите позицията на ЕС се представлява от президентството, а на кандидатстващата страна - от преговаряща делегация, както това е в случая с Хърватска. Преговорите се състоят в рамките на двустранна междудържавна конференция, в която участват и представители на Европейската Комисия. Отделните срещи или съвещания на преговарящите делегации се състоят обикновено на ниво външни министри и/или на ниво упълномощени ръководители на делегации. Конкретно това означава, че за страните-членки на ЕС на масата на преговорите са Постоянните представители на ЕС в Брюксел, а за кандидатстващата страна това е Главният преговарящ. Срещите на ниво външни министри се състоят веднъж в рамките на всяко президентство, това означава два пъти в годината; Срещи на заместниците - по споразумение. Схематично погледнато, нещата могат да бъдат представени чрез следната схема, като от предната част вече знаете, че реалността е много, много по-комплексна от представената тук ситуация.
За какво се преговаря? За какво се преговаря? Става дума предимно за приемането на така наречения Acquis Communautaire. Към това спадат основополагащите договори (Първично право), вторично право (постановления, директиви, решения, препоръки и др.), други законови източници – предимно многобройни, в повечето случаи изключително значими и ключови решения на Европейския съд, както и международни споразумения, и накрая, като четвърто, други мерки като например резолюции, съвместни акции в рамките на Общата външна политика и политика за сигурност (ОВППС) и др.
За процеса на преговорите целият този набор от законови мерки, който обхваща повече от 80 000 страници, е поделен в 35 глави. Не става дума за това, да се преговаря относно този набор, или за въпроса дали и в каква степен ЕС трябва да промени нещо! В много по-голяма степен заедно с кандидатстващата страна се търсят пътища и условия да се хармонизира нейното законодателство с това на ЕС. При преговорите за присъединяване не става дума за класически преговори, а за процес на приспособяване на кандидатстващата страна спрямо ценностите, законовите, икономически и социални норми на ЕС. По какъв начин протичат преговорите? След този кратък преглед стигаме до въпроса, по какъв начин в детайли протичат самите преговори? Нека да разгледаме преговорите между ЕС и Хърватска. След политическото решение на Европейския Съвет беше свикана двустранна междуправителствена конференция, преговорите бяха открити официално на 3 октомври 2005 и се представиха общите позиции на ЕС и Република Хърватска. Screening (аналитично осветляване на развиващия се acquis) Към това формално откриване на процеса на преговаряне се прибавя и оценка на съвместимостта на националното (хърватско) законодателство с Acquis, което се определя като “Screening”. Както вече беше споменато, основната цел е да се определят съществуващите различия за всяка отделна глава. По този начин към кандидатстващата страна се отправя молба, да заеме становище за това, дали е в състояние да съгласува своето законодателство с това на ЕС в съответната област, или дали за това е нужен преходен период. Screening се провежда индивидуално, или за всяка отделна глава, и нужното за това време зависи преди всичко от обема на Acquis в съответната глава, като може да се движи в периода от един ден до няколко седмици. Като цяло процесът Screening отнема около една година. Преминаване през отделните глави След приключването на Screening-процеса, решението за това, дали да се открият преговори за определена глава, зависи от оценката на установената способност на кандидатстващата страна да предприеме необходимите промени. То се взема от страните-членки в Съвета на министрите. С това навлизане в отделните глави започва решаващата фаза на процеса на преговаряне. По време на тази фаза става дума за определяне на условията, при които кандидатстващата страна ще приеме и приложи набора от закони в съответната област, включително и въпроса за евентуален необходим период на преход, който между другото може да бъде изискан не само от кандидатстващите страни, но и от ЕС, например при правото на свободно определяне и сменяне на местожителството и работата от страна на работниците и служителите. Преговорите се водят на основата на позиции, които се подготвят от ЕС и Хърватска за всяка отделна глава. Повече по този въпрос ще научите по-късно. По време на цялостния процес на преговаряне редовно се подава информация както на Европейския парламент, така и на националната комисия за придружаване и надзор на преговорите по присъединяването на Хърватска. След като се постигне съгласуване в определена глава, тя временно се приключва. Формалното решение за това се взема от междуправителствената конференция на министерско ниво. Ако преди подписването на договора за присъединяване се установи, че кандидатстващата страна не може да изпълни задълженията си, или междувременно са променени законовите изисквания, преговорите в съответната глава могат да бъдат удължени. Крайна фаза и приключване След като всички глави временно са приключени, Европейският Съвет регистрира края на процеса на преговаряне. Резултатите от преговорите се обобщават в проект за договор за присъединяване, който се изработва в съвместна дейност от представители на страните-членки, на институциите на ЕС, както и на кандидатстващата страна. След като между всички участници е постигнат консенсус, проектът се представя пред институциите на ЕС, страните-членки и страната-кандидат, където се подготвя ратифицирането на документа в синхрон със съществуващите правила. Преди ратифицирането от партньорите по преговорите, Комисията трябва да представи своята окончателна позиция, Европейският парламент трябва да даде одобрението си и проектът трябва да е приет единодушно в Европейския Съвет – много е важно да се отбележи, че съществува изискването за единодушие при вземането на решението. Накрая държавните и правителствени глави на страните-членки подписват договора по време на тържествена церемония, който след това се предоставя на подписалите го, за да бъде потвърден в съзвучие с националните определения. А това означава или да се изиска съгласието на националните парламенти и/или да се проведе референдум. А това може да доведе до огромни, дори непреодолими пречки, ако си спомните за нивото на страните-членки в нашия модел за анализ. По какъв начин се конкретизират позициите на Хърватска и ЕС? Това беше кратка информация за протичането на преговорите. Нека сега се обърнем към въпроса, по какъв начин в хода на преговорите се конкретизират позициите на двете страни. Първоначално кандидатстващата страна представя своята позиция на основата на резултатите от Screening-процеса, а това означава, своите представи за приспособяването и прилагането на Acquis в дадена глава на основата на наличните институционални и административни капацитети. В Хърватска В Хърватска в процеса на подготовка на позицията по преговорите участват следните институции: · Екип по преговорите за присъединяването на Хърватска към ЕС; · Работните групи за подготовката на преговорите по отделните глави; · Координационна комисия за присъединяването на Хърватска към ЕС; · Национална комисия за придружаване и надзор на преговорите по присъединяването, както и естествено · правителството. Изработените в тази институционална рамка позиции се представят чрез секретариата на междуправителствената конференция пред ЕС. В случай, че ЕС го изиска, в този контекст се предоставя допълнителна информация за позицията по преговорите и отново се предоставя от правителството пред ЕС по току-що скицирания път. Ето и едно таблично обобщение на този процес.
В ЕС В ЕС, чиито важни и участващи в нашия контекст органи вече Ви представих в таблица 12, подхода при подготовката на позицията по преговорите изглежда по следния начин. Първо Комисията подготвя един модел. На негова основа Европейският Съвет гласува единодушно представляваната по време на преговорите позиция на ЕС.
Освен това се установяват и условията, които страната-кандидат трябва да изпълни, за да може временно да бъде затворена дадена глава. Това например може да бъде степента на хармонизирането на законодателството, резултатите от процеса на прилагане на законовите промени, създаването на определени административни или юридически предпоставки или изпълняването на задължения от споразумението за стабилизиране и асоцииране (за повече информация виж Бюлетин 7). Тези позиции се представят в междуправителствена конференция, а процесът до приключването на отделни глави и на самите преговори, до ратифицирането на договора за присъединяване, протича по начина, описан в частта "Как протичат преговорите?". Институционалната рамка в Хърватска Толкова по отношение на конкретизирането на позициите по време на преговорите. Сега ще се занимаем по-подробно с институционалната рамка, която беше създадена в Хърватска за протичането на процеса на преговаряне. Участващите актьори вече са Ви познати; сега ще разгледаме по-детайлно всеки от тях, като ще започнем с екипа за преговорите по присъединяване. Екип за преговори по присъединяването Той води разговорите и преговорите с ЕС за всички глави. Тази група е отговорна пред правителството, както и пред координиращата комисия за присъединяването. Към нейните задължения спада също така и правенето на доклади за напредъка на преговорите, например след всяка среща на междуправителствената конференция на министерско ниво и по искане на правителството. Към екипа за преговорите принадлежат: като председател на делегацията това е министърът за външна политика и европейска интеграция Колинда Грабар Китарович; като заместник-председател на делегацията и главен преговарящ Владимир Дробняк; като заместник-главен преговарящ Мартина Далич и Борис Вуйчич; шефът на представителството на Хърватска в ЕС, Бранко Баричевич, както и като секретар Тамара Обрадович Мазал. Работни групи за отделните глави Общо 35-те работни групи, за всяка глава по една, участват в анализа на актуалната ситуация относно хармонизирането на законодателството на Хърватска с това на ЕС, съответно в главата, за която групата отговаря, и изработването на проекти за хърватската позиция по време на преговорите. Те работят съвместно с тази част от администрацията, съответно с други отговорни групи, които са свързани с тяхната сфера и с отговарящия за координирането на политиката на ЕС в съответната област персонал. Работните групи се състоят от 16 (външни отношения, обществени поръчки) до 400 (аграрна политика) души. Всяка от тях има ръководител, който съгласува работата на групата със съответния отговарящ за дадената глава член на екипа по преговорите. Чрез линковете може да стигнете до преглед на 35-те групи на английски и съответно на хърватски език като на разположение е и допълнителна информация. Координираща комисия по присъединяването Координиращата комисия по присъединяването на Хърватска към ЕС е една вътрешно-министерска работна група на правителството, която изяснява всички аспекти във връзка с преговорите. Нейните задачи се състоят и в това, да контролира проектите за позиции по преговорите, направени от екипа по преговорите, преди те да бъдат предадени на националната комисия за надзор на преговорите или на правителството. Тази колегия се състои от ръководители на екипа по преговорите и външния и европейски министър, вицепремиер-министъра, всички министри на правителството и главния преговарящ, Владимир Дробняк.
Национална комисия за надзор на преговорите Националната комисия за надзор на преговорите е специална комисия на хърватския парламент, която надзирава протичането на преговорите, оформя становищата на правителството по подготвяните позиции по преговорите, изяснява въпроси, свързани с бъдещи действия и контролира осъществяването на задачите от отделните членове на екипа по преговарянето. Освен това, ако е необходимо, се изразява и становище по (плануваното) хармонизиране на хърватското законодателство със законодателството на ЕС. Чрез своя председател, комисията е в постоянен информационен обмен и консултация с президента, шефа на правителството, председателя на парламента, външния и европейски министър, като и главния преговарящ относно протичането на преговорите и напредъка по преговорите, както и възможните пътища за приключване на отделни глави. Тя се състои от членове на хърватския парламент, представители на бюрото на президента, на академичната общност, както и работнически организации и профсъюзи. За кои членове поотделно става дума може да се научи от изключителната и много информативна уебстраница на хърватското външно и европейско министерство на английски и съответно на хърватски език. От съществено значение за нашата тема е това, че тази комисия е опит за включването на гражданското общество в процеса на преговаряне, макар и в по-скромна степен. В тази връзка отново може да си спомните за нашия модел за анализ, в който обществото играе много важна роля на нивото на националната държава. Етап на преговорите По този начин стигаме до петата част на темата за преговорите по присъединяването между ЕС и Хърватска, или настоящото положение на преговорите. Преглед на досегашните етапи тук не е нужен, защото те са документирани буквално по минути от 3 октомври 2005 до настоящия момент на уебстраницата на хърватското външно и европейско министерство на английски и хърватски език. Би имало твърде малко смисъл отново да пресъздаваме всички етапи на процеса по преговорите, след като съществуват такива изчерпателни, безупречни информационни източници за това. Освен това там постоянно на разположение е един PDF-документ, който непрекъснато се актуализира (Progress in EU-Croatia negotiations at a glance), който в табличен вид предоставя детайлиран поглед върху настоящото положение на преговорите в 35-те глави (последна информация при разработването на този материал 11.10.2006). До този документ ще стигнете след като щракнете върху начална страница в дясната колонка, под голямото заглавие "Overview of Progress in Negotiations", и върху линка "Current state of play". По същия начин съответно при начална страница на хърватски език. По този начин вече стигаме до края на последната част от заниманието ни с отношенията ЕС-Югоизточна Европа и преговорите по присъединяването между ЕС и Хърватска, като предстои още веднъж да разгледаме този процес през призмата на нашия модел за анализ. Анализ на преговорния процес и връзките ЕС-Югоизточна Европа Въпроси Първо обаче бих искал да Ви помоля да се абстрахираме за миг от нашия модел и да си представим, как би изглеждала картината на преговорите по присъединяването между ЕС и Хърватска без него. Положението би било подобно на представеното в таблицата, и поради рязкото намаляване на институциите и актьорите би било невъзможно да си отговорим на съществените въпроси, които възникват във връзка с отношенията ЕС-Югоизточна Европа като цяло и вече разгледания пример за преговори по присъединяване между Хърватска и ЕС по-конкретно.
Какви биха били подобни въпроси? Нека да посоча като пример един въпрос, или защо именно при отношението на ЕС към Хърватска се наблюдава такъв напредък, като с тази страна преговори по присъединяване се водят едва от една година, докато между Босна и Херцеговина и ЕС дори не съществува и споразумение за стабилизиране и асоцииране (за повече информация виж Бюлетин 7, "Инструменти на политиката на ЕС спрямо балканските страни"), а със Сърбия в момента, средата на декември 2006, дори и тези преговори бяха преустановени. Фактори на влияние на нивото на националната държава: Хърватска Нека за целта да разгледаме отново таблица 15 и да започнем с един поглед върху нивото на националната държава, именно в Хърватска.
Една от причините се крие зад фактора институционални рамки и конституционно-правни определения [1]. Тук Хърватска, за разлика от Сърбия или Босна и Херцеговина, успя сравнително рано (международно признаване още от 1991) и ясно да определи своята (национална) държавност и с приемането на нова конституция през 2000 още веднъж да укрепи своето положение като европейска национална държава. От гледна точка на ЕС това е от голямо значение не на последно място поради факта, че една такава държава е в състояние да осъществи свързаните с подготовката на членство в съюза реформи и задължения, за което Босна и Херцеговина не може да бъде посочена като пример. Друга важна причина за напредъка на връзките на Хърватска с ЕС представляват нагласите спрямо ЕС [2] в страната. Още в края на 90-те години се забелязва ясно желание на мнозинството от хърватското население да живее в условия на функционираща демокрация, както и разбирането, че в тази връзка присъединяването към ЕС е от съществен национален интерес; желание, което намери израза си в приета от хърватския парламент през 2002 с единодушие декларация (Chaillot Paper no. 70, October 2004, 27). Не беше изненадващо, че тези нагласи се отразиха и в партийната система (институционална рамка, [1]). Така загубата на изборите на партията на Франьо Туджман HDZ през 2000 беше повод за това, партията да се реформира и под ръководството на Иво Санадер да си придаде нов профил, в по-голяма степен близък до консервативните европейски партии. Каква огромна разлика в сравнение с националистическите партии в Босна и Херцеговина и Сърбия! И когато Иво Санадер зае поста на премиер-министър през януари, 2004, той убеди международната общност в това, че ще продължи европейския курс на предишното правителство, не на последно място и чрез съвместна работа със Съда в Хага! Това изброяване на съществените фактори на национално ниво в Хърватска не може да бъде пълно, пък и нямаме такива намерения, като те сами по себе си не биха могли да обяснят вече споменатата динамика в отношенията ЕС-Хърватска. За това е необходим поглед върху нивото на ЕС и международното ниво като допълнение. Фактори на влияние в ЕС Естествено, детерминантите в рамките на ЕС (като под това имам предвид нивото на ЕС и това на страните-членки), са много разнородни. За това като пример ще се концентрирам върху една точка, която много точно демонстрира последиците между взаимодействието между тези две нива с модела за вземане на решения с единодушие по въпроси на разширяването. В конкретния случай, в началото на октомври 2005 ставаше дума за решението да се открият преговори по присъединяване с Турция. Принципно всички правителства бяха дали съгласието си, но Австрия упорито отказваше да сътрудничи за вземането на решението за формално откриване на разговорите по време на решаващото заседание на външните министри на ЕС. Причината: крайното отхвърляне на евентуално пълно членство на Турция от страна на населението. От друга страна на основата на тясна историческа обвързаност Австрия беше настоятелен привърженик на членство на Хърватска, с която преговорите по това време бяха прекъснати поради недостатъчно сътрудничество с международния наказателен съд по случая Анте Готовина. Подробна информация за това събитие, както и позициите на различни страни-членки и отношението на хърватското правителство ще намерите тук. На основата на изискването за единодушие Австрия успя при тези условия практически да предизвика едновременното начало на преговорите с Турция и Хърватска под формата на един вид пакетно решение (за повече яснота виж таблицата по-долу [3]). Което е доказателство за това, колко е важно за дадена кандидатстваща страна да има един или дори повече застъпници в кръга на страните-членки, което при Босна и Херцеговина или при Сърбия не е така, или поне не е така силно изразено, както е при случая с Хърватска! За да е пълна картината трябва да споменем и това, че ЕС винаги реагира със своята политика много бързо и директно върху горепосочените положителни промени в Хърватска (2001: Подписване на споразумение за стабилизиране и асоцииране; юни 2004: Обявяване на Хърватска за страна-кандидат и др.) и по този начин поощрява насоченото в посока ЕС развитие, като в тези взаимоотношения проличава една своеобразна взаимност [4]. Детерминанти на международно ниво Същото се отнася и за актьорите на международно ниво, като така нашата картина става съвсем пълна. Достатъчно е да си спомним, че НАТО отправи покана към Хърватска за участие в "Partnership for Peace"още през май 2000, само няколко месеца след смъртта на Туджман [5]. Същите покани получиха Босна и Херцеговина и Сърбия едва преди няколко дни; или в края на 2006! Именно този факт, и в случая става дума за едно този път негативно взаимодействие между фактори извън съществуващите нива, допринесе не на последно място за това, старите структури на властта в Сърбия да се затвърдят.
Обобщение По този начин стигнахме до края на два бюлетина, чиято цел беше (в допълнение към нашия тематичен комплекс "Европейски Съюз") по-подробно да Ви запознаят с една тематика, която по обясними причини е много важна за Вас, или отношенията между ЕС и Югоизточна Европа. Целта беше и е преди всичко да Ви се предостави цялостно разбиране за определящите фактори на тези взаимоотношения, което да Ви даде възможността самостоятелно да степенувате и оценявате минали, настоящи и бъдещи посоки на развитие. Надяваме се, и сме сигурни, че моделът за анализ, който ни придружава в този бюлетин, може да допринесе за това.
[към съдържание]
Един от най-основните признаци на ЕС представлява факта, че Съюза е в процес на постоянни промени. Просто си помислете за това, че с предстоящото след около две седмици присъединяване на България и Румъния всички наши данни и цифри за институционалната структура в Основен курс 4 ще бъдат неактуални! Затова целта ни е да Ви информираме редовно за подобни новости. Един от инструментите за това е така да се каже в ръцете Ви, или това е нашият бюлетин. Той ни разкрива възможността да допълним съществуващите материали с нови тематични импулси, в случая отношенията между ЕС и страните от Югоизточна Европа, както и да Ви информираме за актуалните събития. Предимството се състои в това, че бюлетинът се превежда на множество езици от региона и затова може да бъде ползван директно от повечето от Вас. Недостатъкът – бюлетинът излиза по-рядко, през по-големи периоди от време и поради изобилието от теми, за които искаме да Ви информираме, темата за ЕС не може да бъде единствената, на която да посветим вниманието си. Поради тази причина за Вас създадохме нови предложения в онлайн-пространството, които ни дават възможността своевременно да Ви информираме за нови събития в ЕС, да Ви насочим към интересна литература и източници и по този начин постоянно да Ви помагаме да разширявате и задълбочавате знанията си. Единственият недостатък е в това, че поради липса на време и средства може да бъде на разположение само за владеещите немски и английски. А сега поотделно за материалите. На разположение е нашият уеблог за ЕС, една почти ежедневно актуализирана уебстраница, с която сме си поставили задачата, позовавайки се на опита от нашите учебни мероприятия, както и семинари за учители, журналисти и обучаващи, да допринесем за разпространението на знания за ЕС, за тяхното разширяване и подобряване. Там ще намерите дискусии по актуални събития, съвети за ползване на литературни източници и мн. др. Така наречените Labels от дясната страна ще Ви помогнат бързо да намерите информацията, която търсите. Коментиран списък с линкове за ЕС, който се актуализира и допълва ежедневно, понякога по няколко пъти на ден, и в момента обхваща почти 250 източника, предимно на английски език, т.е. достъпни за повечето от Вас. Нека накратко да поясня, как по най-ефикасен начин може да използвате тази колекция от източници, която години наред събирам. Важни в тази връзка са така наречените Tags, които може да намерите в дясната страна на прозореца и под всеки източник. Полето в дясната страна - Wolfgangschumann's Tags – първоначално изглежда малко неясно. Затова в това поле щракнете на "Sort by" на "alpha" и на "View as" на "list". Тогава ще видите следната страница.
Ако искате да получите актуална информация в сферата на процеса на разширяване, трябва да щракнете в дясно върху Tag "enlargementnews" (1), тогава в лявата част на прозореца ще се видят само тези показани 45 източника. Ако преди да преминете към източниците искате да се информирате за какво точно става дума, трябва просто да щракнете върху "Expand" (2), при което се отваря поле с кратко обобщение и в много случаи с допълващи коментари от моя страна. Друго предимство на тази колекция от полезни места в мрежата се състои в това, че източниците са запаметени локално, в моя профил. Дори източници на новини, които вече не са на разположение онлайн или могат да бъдат ползвани само срещу заплащане, все още са достъпни само с едно щракване върху "Cached" до всеки запис.
Тогава, както виждате на таблица 18, в това поле ще въведете Tags "constitution" и "enlargement" – софтуера дори Ви помага при това, като при изписване Ви предлага избор от наличните Tags – щраквате върху "Search Tag", а след това в долната част на прозореца върху тези източници, които отговарят на двете условия. Накрая "Advanced Search", която активирате с едно щракване, Ви предлага възможността сами да предприемете и по-комплексно търсене. Като начало, или просто ако искате да видите какви източници на информация има в интернет, бих Ви препоръчал "portals". Под тази категория са събрани уебсайтове, които също разполагат с огромен брой източници на материал за ЕС, и поради това са наречени и с името "Portal". Уебстраница за свързани с темата за ЕС учебни мероприятия в университета в Тюбинген Накрая ще намерите изобилие от посветени на темата материали от различни учебни мероприятия на уебстраницата университета в Тюбинген. Например, в настоящия зимен семестър 2006/07 (октомври 2006 до февруари 2007), семинара "EС-интеграция" предлага обстойно въведение в тематиката. Към материалите, които са Ви на разположение, са и работни документи от семинарите, презентации и резултати от отделните съвещания, които биха могли да Ви дадат много импулси за Вашата работа. Пожелавам Ви приятно сърфиране, търсене и преди всичко намиране(!), като накрая бих искал да допълня, че при по-специални въпроси естествено винаги може да се обърнете към нас по E-Mail.
[към съдържание] |
