EDC-бюлетин Югоизточна Европа ___________________________________ Брой Nr. 7,  Ноември 2006 Обръщение на издателя Уважаеми колеги, Още от 1999/2000 D@dalos разработва и публикува в онлайн-пространството многобройни материали по теми от сферата на политическото образование, които за предназначени специално за Югоизточна Европа, като още от началото организацията има свой офис в региона, от който координира дейността си. В следствие на натрупания опит от многобройни срещи и мероприятия знаем за изключително големия интерес към темата за Европейския съюз, както и за липсата на основополагащи, добре структурирани материали по тази тема. По тази причина още през август, 2002 разработихме и предоставихме за ползване онлайн-наръчник за ЕС в образователния ни сървър.

Досегашни издания: > EDC Newsletter Nr. 1 (10/2004) > EDC Newsletter Nr. 2 (01/2005) > EDC Newsletter Nr. 3 (05/2005) > EDC Newsletter Nr. 4 (09/2005) > EDC Newsletter Nr. 5 (12/2005) > EDC Newsletter Nr. 6 (08/2006)

Бързото развитие, което оттогава претърпя ЕС, беше повод за нас в края на 2005 практически още веднъж изцяло да пренапишем този наръчник, отбелязвайки многобройните и съществени промени. Така от края на 2005 Вие имате възможност да ползвате задълбочено и актуално въведение в тази значима и същевременно интересна и трудна тематика.

Настоящото, седмо издание на нашия EDC-бюлетин представя този наръчник в основните му елементи, където един от тематичните акценти са връзките между ЕС и Югоизточна Европа. Именно тази тема се разглежда и в този бюлетин.

Сърдечни поздрави,

Проф. Др. Волфганг Шуман
 

СЪДЪРЖАНИЕ,

edc spezial: Връзките между ЕС и Югоизточна Европа

Тази първа част, която продължава в следващия бюлетин, показва развитието на връзките ЕС-Югоизточна Европа като цяло и посочва най-важните инструменти на ЕС. Това представлява основата за разработването на системата за анализ в следващия брой...


в уеб-пространството: Online-наръчник за Европейския съюз

Актуализираното и преработено издание на наръчника на D@dalos ще Ви предостави не само основна информация за ЕС, но и с негова помощ Вие сами ще сте в състояние да анализирате актуални и бъдещи промени ...


impressum

_________________________________________________


edc spezial

Връзките между ЕС и Югоизточна Европа (част I)

Проф. Др. Волфганг Шуман

За значимостта на тематиката

Безспорно е значението на връзките между ЕС и страните от Югоизточна Европа. То е резултат от изобилието от сериозни проблеми, от които страда региона, като например неизяснените въпроси с конституцията или статута (например в Босна и Херцеговина и Косово). Други съществени проблеми са дефицитите в администрацията и съществуващата корупция, което отдалечава много страни от региона от ефективното и демократично управление. Към това спада и катастрофалната ситуация на много места с липсващите чужди инвестиции, високата безработица и бедността.

Но какво общо всъщност има всичко това с ЕС? Защо то има особено значение за връзките между ЕС и региона? На първо място то се продиктува от факта, че напредъка на страните от Югоизточна Европа през последните 10 години, макар и да има още нерешени проблеми, като цяло може пряко да се свърже с подкрепата от страна на ЕС.  На второ място това значение резултира от това, че перспективата за приближаването към ЕС и процеса на присъединяване бяха възможни само след болезнени и изпълнени с много усилия вътрешни процеси на реформиране. Което още по-категорично поставя, като трето въпросът, по какъв начин изглежда бъдещето на Балканите, когато актуалната дискусия (от края на 2006) по различен повод подчертава необходимостта в ЕС именно сега да се даде приоритет на процеса на вътрешно консолидиране в рамките на ЕС, и до приключването на този процес да не се приемат нови страни-членки.

Цели и идея на темата

И така, достатъчно поводи съществуват за заниманието с връзките на ЕС и страните от Югоизточна Европа. Всъщност в рамките на двата бюлетина на разположение има съвсем малко място за тази комплексна тематика, което налага и известно ограничаване. В случая бях воден от целта да Ви предоставя поне основата за самостоятелно разбиране на сложната плетеница от връзки, както и определящите фактори. Това би трябвало да Ви даде възможност да се запознаете както с досегашното, така и с актуалното развитие не само като последователност от събития, но и да разбирате причините, за да може на тази основа да си съставите собствена преценка.

В настоящият бюлетин бих искал първо да Ви предоставя преглед на развитието на връзките ЕС-Югоизточна Европа от средата на 90-те до днес, 2006 година. На първо място този преглед има за цел да Ви запознае с основните етапи. На второ място целта е, да добиете впечатление за причините, които са оказали влияние върху това развитие. Какво предстои като последователност:

·          Развитието на връзките между ЕС и Югоизточна Европа 1996-2004

·          Връзките на ЕС с отделните страни в региона 2004-2006

·          Инструменти на политиката на ЕС спрямо Югоизточна Европа

·          Обобщение: Важни фактори на влияние и определящи фактори

В следващия бюлетин, който скоро ще бъде публикуван, като допълнение към това обобщение ще Ви представя и система на анализ, която прави опит по-системачитно да обобщи определящите фактори, за да може да сте в състояние още по-добре да разбирате взаимовръзките. Като допълнение към това е представено изследване на процеса на преговорите по присъединяването между Хърватска и ЕС, при което са разгледани два аспекта. От една страна ще видите, как връзките в рамките на процесите по присъединяване се задълбочават, на второ място, по какъв начин могат да бъдат изследвани подобни процеси на преговаряне с помоща на системата на анализ.

Развитието на връзките ЕС – Югоизточна Европа 1996-2004

1996 Процесът Royaumont: Началото на усилията на ЕС за стабилизиране на региона след войната беше така нареченият процес-Royaumont, който беше иницииран през декември 1996 от френското президенство в подкрепа на осъществяването на мирните споразумения от Дейтон. Това се концентрираше в подкрепата на регионални проекти в сферата на демокрацията, културата и правата на човека с цел мобилизирането на гражданското общество, преодоляването на предразсъдъци, които така дълго бяха причината за напрежение в региона.

1997 Регионална концепция: Всичко това беше последвано от нещо много по-конкретно, така наречената регионална концепция, която беше приета през април 1997 от Съвета и от този момент представляваше рамката за двустранните връзки между ЕС със страните Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Федерална Република Югославия и бившата югославска република Македония.

В основата на всичко стоеше набор от стриктни условия, като концентрацията беше върху въпроси като завръщането на бежанци, интеретническото помирение, регионалното сътрудничество и демократизацията. Решаващото в случая беше това, че тези изисквания на ЕС не бяха придружени с обещанието за едно евентуално членство – какъвто беше случая със средно и източноевропейските страни и критериите от Копенхаген от 1993 година. Вместо това целта бяха подобрени търговски връзки и финансова помощ при изпълнение на политическите и икономически условия.

1999 Войната в Косово и пакта за стабилност: Войната в Косово, както и нападенията на НАТО над Югославия от март до юни 1999 доведоха до важни качествени промени в политиката на ЕС спрямо западните балкански страни. След като САЩ и НАТО отговаряха за военната част стана ясно, че на ЕС се отрежда грижата за икономически растеж и политическа стабилност в региона.

Важна стъпка в тази посока представлява пактът за стабилност за Югоизточна Европа, опит на международната общност да обедини усилията за постигане на мир на Балканите и за осъществяване на координираност в тази посока. Пактът означаваше на първо място цялостно, активно разглеждане на проблемите на региона.

1999 Процес на стабилизация и асоцииране: Пактът за стабилност беше допълнен от страна на ЕС от един друг инструмент, който за страните от региона беше още по-важен, така нареченият процес на стабилизация и асоцииране (ПСА), който допълваше основната до момента регионална концепция.

В този случай ЕС предлага на засегнатите страни един нов вид договорни взаимоотношения, споразуменията за стабилизиране и асоцииране (ССА). Те са съобразени със съответните условия в отделните страни, като момента на началото на преговорите по тези споразумения ще бъде различен и ще се определя от това, до каква степен отделните страни са изпълнили съответните условия. ПСА трябва да се превърне във важен фактор на приноса на ЕС към пакта за стабилност в Югоизточна Европа, се казва в доклад на Комисията при представянето на новия инструмент. Основни елементи на ПСА са:

·         Изключване от ССА при изгледи за присъединяване

·         Разширяване на икономическите и търговски връзки

·         Увеличаване на икономическата и финансова помощ

·         Подкрепа на демократизацията, гражданското общество и образователната дейност

·         Сътрудничество в сферата на съдебната система и вътрешните работи

·         Интензивиране на политическия диалог

2000 Среща на върха в Загреб: Друга важна стъпка в развитието на връзките между ЕС и западните балкански страни маркира 2000-та година. Със загубата на изборите на Туджман HDZ през януари в Хърватска, както и поражението на Милошевич при изборите във федеративна република Югославия и тяхното спечелване от DOS с Костуница, първоначално цялостно се променят вътрешно-политическите условия в съответните страни.

В заключителната декларация от срещата на високо равнище в Загреб през ноември 2000, която между другото още в началото положително подчертава тези две събития, ясно се подчертава, че при тогавашните пет западно-балкански държави става дума за потенциални страни кандидат-членки (!), като се оповестява и създаването на един нов специален помощен инструмент за региона - CARDS (Community Assistance for Reconstruction, Democratization and Stabilization) -, който да се обезпечи с 4,6 милиарда евро за периода 2000-2006.

2003 Среща на върха в Солун: Други важни успехи във взаимоотношенията носи срещата на върха в Солун през юни, 2003, както и последвалата я „Програма от Солун за Западния Балкан“. Беше взето решене и за сключването на така наречените Европейски партньорства (по примера на партньорствата за присъединяване със страните от средна и източна Европа), увеличаване на средствата за CARDS и интензивен политически диалог чрез ежегодни срещи на външните и вътрешни министри.

2004 Първи европейски партньорства: В края на март 2004 от Комисията бяха приети първите Европейски партньорства за западните балкански страни. Те се ориентираха спрямо партньорствата за присъединяване, чрез които до момента страните бяха подготвяни за членство в ЕС. Партньорствата се основаваха и на публикуваните през март годишни доклади за западните балкански държави.

Те са съобразени с особените нужди на всяка страна и съдържат краткосрочни (12-24 месеца) и средносрочни приоритети (3-4 години). С партньорствата се цели подкрепа на правителствата в техните усилия в процеса на реформация и концентрацията на наличните средства в тези области, в които необходимостта е най-голяма.

В отговор на това от отговорните административни органи се очаква да представят детайлиран план за реализирането на приоритетите на Европейските партньорства, който да съдържа конкретни мерки и срок, от които да се определя, какви персонални и финансови ресурси трябва да бъдат предоставени за предстоящите задачи. Приоритетите на Европейските партньорства са определящи и за финансовата подкрепа на тези страни от страна на ЕС.

Връзките на ЕС с отделните страни 2004-2006

Тъй като с въвеждането на инструмента на Европейското партньорство процесите на сближаване между ЕС и западните балкански страни много силно се билателизираха, не би било имало особено много смисъл да се задълбочаваме в развитието през периода 2004-2006 като цяло в региона. В този момент много по-важно е накратко да разгледаме конкретните основни етапи на сътрудничеството между ЕС от една страна и отделните страни от друга.

В този преглед бих искал да включа Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна Гора. В този брой не разглеждаме Хърватска, защото съвсем скоро предстои заниманието ни с тази страна във връзка с провеждащите се от края на 2005 преговори за присъединяване. Също така не се разглежда и бившата югославска Република Македония, която още през април 2004 подписа ССА и официално е част от кръга на страните-кандидатки още от декември 2005.

Поради особения си статут и провеждащите се по настоящем разговори за бъдещето на региона, Косово представлява един изключително сложен извънреден случай, чийто анализ няма да ни доведе до обобщаващи заключения, и поради това ще го изключа от настоящия преглед.

Развитие на връзките Албания-ЕС

Нека да започнем прегледа с Албания. Най-важните дати:
 

От 2001 Албания получава финансови помощи преди всичко в рамките на програмата CARDS. В периода 2001-2004 чрез тази програма са усвоени почти 188 милиона евро, през 2005-2006 около 87 милиона. Важно да се отбележи е и това, че чрез консултационния Task Force EС/Албания (Президентство на Съвета, Комисия и албански министър за европейска интеграция) на разположение е една не твърдо установена институционална рамка, на чиято основа многократно през годината се провеждат срещи и се извършват консултации най-вече по теми като усилията и напредъка на Албания в сферата на съдебната система, мира и (вътрешната) сигурност.

Развитие на връзките Босна и Херцеговина - ЕС

Така стигаме до Босна и Херцеговина, която през ноември 2005 като последна страна постави началото на разговори за ССА с ЕС. Други важни етапи през 2006 бяха посещението на Барозо през февруари, както и втория и трети етап от разговорите за ССА през май и края на юли.
 

От гледна точка на нашия преглед е важно и това, че протичането на преговорите за ССА беше придружено практически през цялата година от изисквания от страна на ЕС и от Шварц-Шилинг след провеждането на вътрешни реформи като предпоставка за сключването на ССА. Постоянните теми в този период са реформите в сферата на вътрешните работи, конституционна реформа със засилване на държавното ниво, реформите в сферта на образованието и др.

Развитие на връзките Сърбия-ЕС

Тъй като Сърбия и Черна Гора бяха обединени в един съюз до референдума през май 2006, развитието на връзките с ЕС до този момент трябва да бъде разгледано в неговата цялост. В началото на разглеждания период е сключването на Европейско партньорство, което беше прието през юни 2004 от Съвета на министрите, и планът за осъществяване на това партньорство, който беше представен от държавните органи на Сърбия и Черна Гора през декември 2004.

През април 2005 Комисията представи доклад, в който зае становището, че счита Съюза за достатъчно подготвен, за да влезе в процес на преговори за ССА, които в последствие бяха стартирани през октомври 2005. Те от друга страна постоянно се натъкваха на затруднения, защото сътрудничеството на Сърбия и Черна Гора с Международния Съд в Хага не беше достатъчно според становището на ЕС.
 

В края на януари 2006 се стигна до една модификация на Европейското партньорство, в която отново като ключови приоритети бяха посочени сътрудничеството с Хага и интензивен диалог с Прищтина. Тъй като според ЕС сътрудничеството с Хага не беше задоволително, в началото на май ЕС прекрати преговорите относно ССА.

При това първо посещение в Сърбия след референдума, в края на май 2006, комисарят по разширяването Оли Рейн даде ясен знак, че вратата на Сърбия за подновяване на преговорите за ССА е отворена, като условието е Младич да бъде предоставен на Хага. В момента се разработва нов мандат за преговори за Черна Гора, както и преработен за Сърбия.
До нови, изострени спорове отново се стигна в края на юни, поради критиката на Костуница към политиката на ЕС и поствянето на все повече условия.

И преди изборите ва 21 януари, 2007 Хавиер Солана отново подчерта, че сътрудничеството с международния съд представлява conditio sine qua non за продължаването на разговорите за ССА.

Развитие на връзките Черна Гора-ЕС

След като от референдума за независимостта на Черна Гора ни делят само няколко месеца, естествено е все още да няма много информация за развитието на взаимоотношенията. Като начало обаче е важно да си припомним това, че със своята упоритост ЕС оказа трайно влияние върху модела за гласуване, като се установи 55-процентно мнозинство.

Тъй като това условие беше изпълнено, веднага след референдума ЕС даде знак, че ще признае резултата и ще подготви отделни преговори с Черна Гора за ССА. При първото си посещение в Подгорца след независимостта в началото на юли, 2006, Рейн обяви, че очаква подновяването на преговорите през септември.

На 24 юли от Съвета на министрите се прие новия мандат. Накрая, на 27 юли отговарящият за връзките на ЕС със западно-балканските страни генерален директор Райнхард Прийбе, оповести по време на разговори в Черна Гора, че Комисията има намерение да открие собствено бюро в страната през септември.

Действително, през септември бяха подновени преговорите за ССА, като и протичането на последните избори беше оценено от ЕС като съответстващо на международните стандарти. И така, до подписването на ССА може всъщност да се стигне доста бързо. Въпреки това Европейската Комисия все още отчита спешната необходимост от действия, също и за подсилване на институционалните капацитети на страната.

Инструменти на политиката на ЕС спрямо Балканските държави

CARDS

CARDS беше приета през септември 2000 с постановление на Съвета (EC) No 2666/2000. Цел на програмата е да подпомага участието на западните балкански страни в процеса на стабилизация и асоцииране. В нейните рамки бяха отделяни и се усвояват и в момента почти 5 милиарда евро за периода 2000-2006, за да се постигнат четири основни цели:

·         Възстановяване, демократично стабилизиране, помирение и завръщане на бежанци;

·         Развитие на институционалната и конституционална област, включително хармонизиране с нормите на ЕС, за да се подпомагат и утвърждават демокрацията, правата на човека, гражданското общество, медиите и свободното пазарно стопанство;

·         Трайно икономическо и социално развитие, включително и структурна реформа;

·         Развитие на по-тесни връзки и регионално сътрудничество между страните на региона и ЕС

Всичко това звучи много абстрактно, но зад това се крият много конкретни проекти в отделните страни, и също всичко може да се отнесе до отделни области, които може да разгледате на една Обзорна страница на Комисията.

Естествено, освен конкретните CARDS-проекти интересни са и агрегираните суми, които се вливаха и продължават да се вливат в региона и отделните страни чрез тази програма. За това също ще намерите в интернет Кратък преглед, като това е цялостната картина за периода 2000-2006, с данни за отделните страни, които показват, че всъщност не става дума за незначими суми.

Европейски партньорства

Така стигаме до един друг инструмент на политиката на ЕС спрямо западно-балканските държави, въведените през март 2004 Европейски партньорства (ЕП). В този момент ЕС взе решение спрямо западните балкански държави да прилага същата стратегия, както и спрямо предишните девет кандидат-членки. Това означава, че разширения процес на стабилизиране и асоцииране представлява общата рамка за процеса на приближаване на западните балкански държави към съюза докато се стигне до бъдещо членство.

Целта на адаптивните спрямо нуждите на отделните страни ЕП е, да се осъщества помощ на западните балкански страни, за да може подготовката за евентуално членство да се осъществи в ясни и устойчиви рамки. Освен това те представляват рамката за създаването на планове на действие, които са свързани със срокове за провеждането на реформи и в които се изисква точно дефиниране на средствата, които страните възнамеряват да вложат. Успоредното с това наблюдение на тези партньорства протича най-вече чрез годишните доклади, отнасящи се до процеса на стабилизиране и асоцииране.

Споразумения за стабилизиране и асоцииране (ССА)

При представянето на този инструмент трябва да започна по-отдалече. Съвсем общо става дума за един договор между ЕС и трета страна, който маркира границите на бъдещото сътрудничество. Обикновено ЕС сключва подобни споразумения за сметка на компромис от третата страна по отношение на промени и реформи по политически, икономически и търговско-политически въпроси, както и в сферата на правата на човека. В замяна на това ЕС гарантира свободен достъп до пазарите на ЕС и/или финансова или техническа помощ. Подобни споразумения трябва да бъдат ратифицирани от всички страни-членки на ЕС.

По настоящем те се прилагат в два различни контекста, което е интересно за нас, а именно от една страна в сферата на така наречената съседска политика, където не се предвижда присъединяване; от друга страна като част от процеса на стабилизиране и асоцииране със страните от Западния Балкан, при които става дума точно за обратното, или за подготовка за присъединяване.

Това принципно различие в поставените цели се проявява освен това и в институционалното утвърждаване на двата процеса в ЕС. За всички западно-балкански държави, с които има подписани ССА, които съдържат изрично правила за бъдещо членство, отговорна е всъщност генералната дирекция „Разширяване“, като от друга страна за политиката на съседство отговаря генералната дирекция „Външни отношения“.

Instrument for Pre-Accession Assistance (IPA)

Последният инструмент всъщност въобще не съществува; съответната наредба беше приета преди няколко месеца от Съвета, на 17.07.2006, като ще влезе в сила на 01.01.2007. В случая става дума за така наречения Instrument for Pre-Accession Assistance, който замества успоредно съществуващите до момента програми PHARE, ISPA, SAPARD, Turkey Pre-Accession Instrument, както и CARDS.

Защо IPA като един нов инструмент? Успоредното съществуване на отчасти припокриващите се програми, чиито цели често не бяха съгласувани нито помежду си, нито с основните политики на Съюза, се оказа много неефикасно, процедурите много сложни и уплетени. Именно тези недостатъци трябва да бъдат покрити и отстранени с IPA, който за 2007-2013 е обезпечен с 11,5 милиарда евро – два милиарда по-малко, отколкото бяха предложени от Комисията през 2004 година.

Какво се подпомага с  IPA? IPA обхваща пет компонента (Наредба на Съвета (ЕО) Nr. 1085/2006 от 17.07.2006, Част I, Член 3, Страница 4):

·          Преходна помощ и сформиране на институции,

·          Международно сътрудничество,

·          Регионално развитие,

·          Развитие на човешките ресурси,

·          Развитие на селски региони,

Като последните три се определят от страната-кандидат и не са на разположение за потенциалните страни-кандидатки  от Югоизточна Европа Албания, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Сърбия и Косово. Това поражда опасения за драстично нарастване на неравното положение между кандидаткните и потенциалните кандидатки в ущърб на така или иначе изоставащите (посочените като втори)! А и напълно новите модели на кандидатстване биха могли да доведат до това, някои администрации да бъдат затруднени при кандидатстването за предвидените на разположение средства.

Обобщение: По какъв начин събитията могат да бъдат обхванати и обяснени?

Присъединяване? - Не!, Да!, И да и не!?

Този кратък преглед на развитието на взаимоотношенията ЕС-Югоизточна Европа имаше за цел да Ви запознае със съществените етапи и факти, но и да помогне да се разкрият нови аспекти. Така например често се наблюдаваха твърде ключови, определящи промени в политиката на ЕС. На първо място, в рамките на регионалната концепция, не съществуваше перспектива за присъединяване за страните от Югоизточна Европа. Само две години по-късно с процеса за стабилизиране и асоцииране изведнъж се изложи тази перспектива, която по настоящем явно отново се отлага за далечното бъдеще.

Различна скорост на приближаване към ЕС

Освен това можахме да отчетем, че скоростта на процесите на приближаване на отделните страни към ЕС изключително се различава. С Хърватска вече от една година се провеждат преговори за присъединяване; Албания все пак разполага с една твърда договорна рамка на взаимоотношенията с подписаното през лятото споразумение за стабилизиране и асоцииране; Босна и Херцеговина все още преговаря за това, а със Сърбия в момента не се провеждат преговори за ССА. Всичко това предизвиква поредица от въпроси.

Причини и предпоставки – първи заключения

Прегледът на взаимоотношенията ни насочва към евентуални причини. Така например войната в Косово изглежда допринесе за едно преосмисляне от страна на ЕС, и то именно в посока на отварянето на перспектива за членство за страните от региона. Вътрешно-политически промени в отделните страни, като например в Хърватска и Сърбия през 2000 година явно обезкуражиха ЕС да осъществят програма като CARDS. Но тези знаци остават по същество все още твърде пунктуални и несистематични.

Ето защо в следващия бюлетин сме си поставили за цел да направим систематичен анализ на този комплекс от взаимоотношения между ЕС и Югоизточна Европа, да го развием и като втора стъпка да го приложим. Освен това бих искал да Ви покажа по какъв начин се проявяват взаимоотношенията, когато се задълбочават в рамките на преговори за присъединяване, в нашия случай между Хърватска и ЕС, и как нашата система на анализ може да Ви бъде полезна да запазите цялостния поглед над нещата.

[към съдържание]
_________________________________________________

в уеб-пространството

Онлайн-наръчник за Европейския съюз

В края на 2005 онлайн-наръчникът за Европейския съюз на www.dadalos.org беше изцяло преработен и актуализиран. В рамките на темата"EС и Югоизточна Европа" бихме искали да представим този нов вариант, който от началото на 2006 е на разположение на всички езици от Югоизточна Европа.

Цел на онлайн-наръчника е да предостави възможността за самостоятелен анализ и преценка на развитието на ЕС. Това не е така лесно, защото при случая с ЕС, при който става дума за напълно нов по вид предмет, не можем да прибегнем до познати модели (национална държава, международна политика) и понятия (правителство, парламент и др.) Но на фона на особената сложност на ЕС и факта, че Съюза е в процес на постоянни, много динамични промени, това е особено важно.

И именно в това отношение сме предприели съществени промени в сравнение с първия вариант от август, 2002, като например в Основен курс 3 или в новата част Основен курс 5, посветена на разширяването, сме представили прости модели, които могат да Ви помогнат за по-добро цялостно разбиране.

При разглеждане на схемата с прегледа, която предлагаме на разположение като навигационна помощ за всеки онлайн-наръчник на D@dalos, към таблица, ще придобиете цялостен поглед върху структурата на наръчника...

Онлайн-материалите са поделени на пет основни курса, които тук представяме накратко:

• Основен курс 1 въвежда в тематиката и изяснява трудностите и предпоставките, както и ползата от заниманието с ЕС.

• В Основен курс 2 и 3 не става дума просто за "История" на ЕС, а в много по-голяма степен за подробен анализ на процеса на интеграция. Със залегналата тук дългосрочна перспектива се открояват и съществените определящи фактори, които също така помагат да се разберат успехите и кризите на бъдещето, както и на настоящето и бъдещето. Именно тя води до онова самостоятелно разбиране, за което вече стана дума.

• Предметът на Основен курс 4 представлява цялостната институционална структура на ЕС, която детайлирано се изяснява с помоща на многобройни таблици.

• Заключителният Основен курс 5 е посветен на темата, която без съмнение е много актуална в региона, разширяването. Тук с помоща на един опростен модел ще се научите да изследвате и обяснявате досегашните кръгове на разширяване, тяхното протичане и техния резултат. В същото време ще се снабдите и с един инструмент, с чиято помощ ще разбирате и оценявате актуалните процеси, като например настоящите преговори между Хърватска и ЕС.

Като цяло онлайн-наръчника Ви предоставя възможността самостоятелно да се информирате за ЕС и да придобиете цялостно разбиране за този комплексен предмет, което ще Ви помогне да определяте важността на актуални и бъдещи събития, както и да ги оценявате. Освен това той ще Ви даде и идеи за това, как да преподавате темата в училище, в сферата на образованието за възрастни или по време на семинари.

[към съдържание]
_________________________________________________


impressum

Този бюлетин се издава от D@dalos Sarajevo и се финансира от Външно министерство Берлин и Федералното министерство за икономическо сътрудничество (BMZ).

Отговорен редактор: Ингрид Халбритер

D@dalos Sarajevo
Aleja Lipa 57
71000 Sarajevo
Telefon: +387 33 446 680
Fax: +387 33 715 601
Mobil Ingrid Halbritter: +387 61 199 742
E-Mail: Ingrid.Halbritter@dadalos.org

Моля, изпращайте материали, тематични предложения или коментари директно на Ingrid.Halbritter@dadalos.org

Мейлинг-листа: Ако автоматично бихте искали да получавате бюлетина, моля пишете на Ingrid.Halbritter@dadalos.org

Ако автоматично сте получили бюлетина и в бъдеще НЕ желаете да го получавате, също пишете на този адрес.

[към съдържание]

[нагоре]