Повод за специалния брой е "Европейската година за демократично образование", която започна с една голяма конференция в средата на декември 2004 година в София. Въпреки, че Съвета на Европа политически не е така влиятелен, както ЕС, именно за Югоизточна Европа в областта на развитие на демокрацията и защита правата на човека, той притежава много по-непосредствена значимост. Именно поради това той заслужава внимание, и с този брой на бюлетина бих искала да дам своя принос, мотивирайки Ви през 2005 година да работите за образованието за демокрация като част от тази европейска година и да споделите постиженията си с другите!

Този брой на нашия бюлетин представлява обстоен пакет от информация за Съвета на Европа и преди всичко е насочен към тези, които не разбират английски език или нямат възможност, дни наред да разглеждат дългите уеб-страници на Съвета на Европа в търсене на нужното като информация. За да не Ви натоварвам отначало с много информация, очаквайте в следващия брой притурка за Европейската конвенция за правата на човека и Европейския съд за правата на човека. Това са най-ефективните инструменти на Съвета на Европа.

Сърдечни поздрави и най-добри пожелания за Новата Година!

Ваша Ингрид Халбритер

СЪДЪРЖАНИЕ

представяме: Съветът на Европа е най-старата и, по отношение на броя на страните-членки, най-голямата междудържавна организация в Европа. В тази глава става дума за историческия контекст на неговото основаване, структура, цели и сфери на работа.

например … Европейската година на демократично гражданство чрез образование 2005: Демократичното гражданство чрез образование или EDC (Education for Democratic Citizenship) е една от най-важните задачи на Съвета на Европа в сферата на образованието. 2005 е Европейска година за образование за демокрация, един голям шанс да се спечели вниманието на политици, учители и граждани в цяла Европа относно това, че активният ангажимент в обществото и политиката изискват способности, които могат да бъдат придобити чрез образование. В този раздел ще намерите всичко, което трябва да знаете за Европейската година, както и директни връзки към различни публикации, също и на Вашия език.

в уеб-пространството: Уеб-страницата на Съвета на Европа http://www.coe.int/ - Съветът на Европа поддържа една доста голяма и богата уеб-страница, която обаче е малко трудна за ползване поради обема и структурата й, най-вече за тези, които не разбират английски език. Тази глава предлага на всички заинтересовани своеборазни указания за ползване и директен достъп до важна информация и документи, именно на езиците на Югоизточна Европа.

impressum

_________________________________________________

представяме:

Съвет на Европа
Ингрид Халбритер

Съветът на Европа – нямаше ли това нещо общо с Европейския съюз? Е, индиректно да, но в действителност става дума за две съвсем различни организации, при което единодушно Съветът на Европа е по-малко известна, отколкото Европейският съюз. Факт е: Съветът на Европа е най-голямата и най-стара междудържавна политическа организация в Европа. Нейни членове междувременно вече са 46 държави. Най-младите членки са Сърбия-Черна Гора и Монако. Всички държави от Югоизточна Европа са членове. Първа сред тях през 1992 година става България.

[46-те страни-членки на Съвета на Европа]

Връзката с Европейския съюз съществува дотолкова, доколкото не съществува страна, присъединила се към ЕС, без преди това да е станала член на Съвета на Европа. В практическата работа напоследък съществува кооперираност на дейността, в някои програми например двете организации си поделят средствата и плануват заедно. Пример за това е голямата програма за обучение на учители за образование за правата на човека в Босна-Херцеговина. Съветът на Европа е със седалище в Страсбург, в източната част на Франция, където работят почти 2000 служители от всички страни-членки в една огромна и впечатляваща в архитектурно отношение сграда - „Palais d´Europe“ („Дворец на Европа“). Тяхната работа е насочена към правата на човека, демокрацията и обединението на държавите в Европа. За да се утвърдят в Европа ценностите, необходими за това, всяка година страните-членки изразходват около 180 милиона евро!

От съображения за по-добра четливост реших, в настоящите раздели да не прибавям връзки към уеб-страницата на Съвета на ЕВропа. Към всички теми, които са засегнати тук, ще намерите директни връзки в третата част на бюлетина (в уеб-пространството).

Основаване на Съвета на Европа: Предистория, контекст и мотиви

Още след Първата, преди всичко обаче по време и след Втората Световна война интензивно се мисли за това, как в бъдеще могат да се избегнат подобни катастрофи за човечеството. Бившият британски премиер-министър Чърчил "облича" през 1946 година своята идея в следните думи: "Трябва да създадем нещо като Съединени Щати на Европа!"

По това време съществуват различни движения с обща цел, да обединят държавите в Европа. Те имат обаче различни политически мотиви и различни представи, колко политическа власт трябва да получи една такава наддържавна организация.

САЩ дълго време са срещу една единна Европа и се застъпват по-скоро за международно обединение под формата на Обединени Нации (ООН). Едва след като се изостря Студената война, или конфликта между Съветския съюз (включително неговите зони на влияние в Европа) и Америка с нейните западноевропейски "възпитаници", те подкрепят тази идея.

Други европейски организации

По същото време възникват други европейски организации, в които (западно)европейските страни работят в тясно сътрудничество, или OEEC (Organisation for European Economic Co-operation, на български: Организация за икономическо сътрудничество и развитие - ОИСР), NATO (North Atlantic Treaty Organisation, на български: Организация на северноатлантическия договор - НАТО) и Европейска общност за въглища и стомана (бълг. абревиатура - EОВС) – първата стъпка към днешния Европейски съюз.

OEEC (днес: OECD, на български: Организация за икономическо сътрудничество и развитие) беше основана, за да организира разпределението на помощите в рамките на плана-Маршал.

NATO имаше за цел да защитава членовете си от "комунистическата опасност". ЕОВС е основана от Германия, Франция, Италия, Белгия, Люксембург и Холандия и имаше за цел, да гарантира мира и да даде икономически тласък чрез координиране и контрол на тежката индустрия (производството на въглища и стомана), която естествено е най-важна за въоръжаването.

Европейски конгрес в Хага (Хагски конгрес)

Но нека да се върнем на действителната идея на европейското обединение: След продължителна предварителна работа зетът на Уинстън Чърчил организира в началото на май 1948 година "Европейски конгрес" в Хага, където се срещат над 1000 известни личности, защитници на европейската идея от 20 страни и различни движения. Цел на конгреса беше да покаже, колко популярна е тази идея, но и да призове правителствата на отделните страни към действия.

Относно целите не съществуваха различия: в бъдеще да се гарантира сигурността в Европа чрез едно политическо обединение, да се въведе Харта на правата на човека, да се създаде Европейски съд, който да приложи тези решения. Неединство съществуваше само по отношение на формата и интензивността на сътрудничеството, както и по отношение на начина, по който се вземат решенията. Някои държави смятаха, че решенията трябва да се вземат от парламентарно събрание, състоящо се от членове на националните парламенти. За други - начело с Великобритания - това беше прекалено много. Те бяха за сътрудничество на правителствено ниво. Парламентарното събрание според според тях трябваше да изпълнява само консултираща функция.

В крайна сметка се стигна до компромис и 10 държави основаха на 5 май, 1949 година в Лондон Съвета на Европа. Решенията се вземаха от Комитет на министрите, и това трябваше да става единодушно. Комитета на министрите се състои от външните министри на страните-членки. Това означава, че за първи път Съветът на Европа придаде на голямата идея за "Обединена Европа" макар и неясни очертания. Надеждата за политически влиятелна организация, която да е над националните държави обаче беше неоправдана. Организацията остана в ръцете на правителствата и по този начин беше подчинена на съответните интереси.

Целите: Мир и демокрация

Целите на Съвета на Европа са записани в неговия Устав. Съгласно член 1: "Съветът на Европа има за задача, „… да създава по-тясна връзка между своите членове за защита и насърчаване на идеалите и принципите, които представляват тяхното общо наследство, както и да подпомага тяхното икономическо и социално развитие.“

С други думи: Съветът на Европа, съответно неговите членове са си поставили като обща цел това, в Европа да цари мир, демокрация, правова и социална справедливост и както държавите, така и отделни хора или други държави да не причиняват несправедливост безнаказано.

Структурата: Органи и институции

Преди да разгледаме, как се постигат тези цели, да хвърлим кратък поглед на структурата на Съвета на Европа. Ще откроим неговите органи, институции и организацията на практическата работа. Съществуват два предвидени в Устава органа: Комитета на министрите и Парламентарната асамблея.

Комитет на министрите се състои от външните министри на 46-те страни-членки, съответно техните постоянни представители, които живеят в Страсбург и се срещат всяка седмица, понякога по-често, в различни тематични комисии. Външните министри се срещат два пъти в годината. Комитетът на министрите взема решения например относно приемането на нови членове, приема конвенции, споразумения и препоръки, бюджета, както и работната програма на Съвета на Европа.

Парламентарната асамблея понастоящем се състои от 313 представители на 46 национални парламента. Техният брой на страна зависи от големината на населението на страната-членка. Съществуват пет големи политически фракции. Съвещанията се състоят ежегодно в Страсбург и са с публичен характер. Задачите на асамблеята са следните:
- да осъществява избор на Генерален секретар и съдия на Европейския съд по правата на човека;
- да контролира изпълнението на задълженията, поети от страните-членки ;
- да провежда дебати по политически въпроси и събития;
- да отправя предложения към Комитета на министрите (например относно Европейската конвенция срещу изтезанията).
Работата по отделните задачи е уредена в 12 различни комисии. Пример за това е Комисията за равнопоставеност между жените и мъжете.

Генералният секретар и неговата заместничка

Новият Генерален секретар е англичанин и се казва Тери Дейвис. Той има опит както в частното предприемачество, така и в международната политика, бил е дългогодишен член на британски делегации и комисии към Съвета на Европа и други европейски и международни организации. Неговата заместничка е холандка и се казва Maud de Boer-Buquicchio. От 1969 година тя работи към Съвета на Европа и е била през повече от времето в Европейския съд по правата на човека.

Генералният секретар и неговият заместник се избират за срок от пет години от Парламентарната асамблея по препоръка на Комитета на министрите. Те отговарят за това, да се реализират целите на Съвета на Европа. По-конкретно това означава, че те определят стратегическите посоки и са отговорни за текущата работа.

Освен това към Съвета на Европа съществуват други три институции: Европейският съд по правата на човека, Комисаря за правата на човека и Конференцията на общините и регионите.

Европейският съд по правата на човека със седалище в Страсбург се състои от 46 съдии (по един на страна-членка). Негова задача е да решава, дали е нарушена Европейската конвенция за правата на човека. Подробно описание ще намерите в следващия брой на бюлетина!

Институцията на Kомисаря за правата на човека е сравнително нова: тя е създадена едва през 1999 година, най-вероятно като отговор на рязко покачилия се брой жалби, които са постъпили в Съда. Комисарят се избира за срок от шест години от Парламентарната асамблея. Неговата основна задача е, да подпомага страните-членки при прилагането на Конвенцията за правата на човека. Това означава например, да наблюдава, дали се спазват правата на човека, да установява, дали съществуват проблеми в националното законодателство и да работи съвместно с други организации, които действат в защита правата на човека.

Конференцията на общините и регионите се състои от 313 избрани представители на общински и градски съвети, регионални и областни парламенти на страните-членки на Съвета на Европа. Тя се свиква веднъж годишно. Постоянната работа се урежда от секретариат с 40 служители в Страсбург. Конференцията съветва Комитета на министрите и Парламентарната асамблея по всички въпроси на политиката на комунално и регионално ниво.

Демокрацията на регионално и общинско ниво е от голямо значение за Съвета на Европа, защото именно там е най-голямата близост между политиката и гражданите! Работата на тази конференция е от особено значение именно за "Новите демокрации" в Източна и Югоизточна Европа, като съществуват много прграми, които са насочени именно към страните на Балканите. Например Европейската Харта за самоуправление на общините (1985) е водеща за страните при техните реформи, съществува форум на градовете и регионите в Югоизточна Европа, който се свиква всяка година, и база данни, където са документирани партньорства между градовете и регионите.

Внимание! Опасност от объркване!

Задачи и сфери на работа на Съвета на Европа

Чрез описването на органите и институциите вече стана до известна степен ясно, от какво се състои работата на Съвета на Европа. Почти е невъзможно, на тези няколко страници те да бъдат обхванати и да са така конкретни, че да можете да придобиете впечатление. Затова в този раздел искам да се спрем съвсем кратко на най-важните сфери на работа и да конкретизираме нещата с два примера: образователната сфера „Гражданско учение и образование за демокрация“ и Европейската конвенция за правата на човека (виж следващия брой на бюлетина).

В Съвета на Европа се различават три големи сфери на работа, или именно права на човека, правни дела, социално сътрудничество и образование/култура. Тези сфери на работа са организирани в така наречените Генерални дирекции, или големи отдели, които от своя страна се състоят от много секретариати и други подотдели.

Правни въпроси (Генерална дирекция I)

Задачата на тази работна сфера е, да хармонизира правните системи на страните-членки спрямо стандартите и нормите на Съвета на Европа и да повлияе на това, правото да бъде в служба на демокрацията. Генералната дирекция се състои от многобройни бюра, дирекции и комисии. Правният комитет например осъществява вътрешна юридическа помощ и консултация. Договорното бюро съхранява всички оригинални договори, събира възраженията, оттеглянията и промените. Дирекцията за юридическо сътрудничество работи със страните-членки върху това, да модернизира техните правни системи и да ги приведе в съзвучие с принципите на демокрацията, правата на човека и правната справедливост. Освен това съществуват други комисии и колегии, които се занимават например с местното самоуправление, наказателното право, биоетиката и с конституционни въпроси.

Права на човека (Генерална дирекция II)

Към областта на правата на човека принадлежат Европейската Конвенция за защита правата на човека и Международния съд, както и всички задачи, които са свързани с това, да се подкрепя и контролира спазването на правата на човека и да се съблюдава прилагането на предвидените от Международния съд за правата на човека мерки. Когато дадена страна-членка не е приложила мерките на Съвета на Европа, или например не е платила обезщетение на ищеца, нейното членство може да бъде прекъснато или изцяло преустановено. Такъв риск държавите трудно биха поели, предимно новите демокрации, защото това би имало последствия върху процеса на интеграция към ЕС. В следващия брой на бюлетина, както вече беше споменато, ще Ви запозная с отделните задачи на тази работна сфера, като ще отделим специално внимание на Конвенцията за правата на човека и на Международния съд за правата на човека.

Социално единство (Генерална дирекция III)

Това работно поле се занимава с различните аспекти на социалното единство и качеството на живот. Към това спадат теми като подобряването на подсигуреността за социално слаби, или безработни, възрастни хора и деца, интеграцията на хората с увреждания, ромите и миграцията, медицинското обслужване и етическите аспекти, както и злоупотребата с наркотични вещества. По темата наркотици работи така наречената Pompidou-група, състояща се от експерти, която издаде наръчник за работа с млади хора с цел преодоляване на зависимостта от наркотични вещества.

Образование, култура и културно наследство, младежта и спорта (Генерална дирекция IV)

Към това работно поле спада широк спектър от мерки, който се простира от електронни фото-изложби през борба с наркотиците до предложения за допълнително обучение за учители. Само отдела образование обхваща висшето образование, преподаването на история, интеркултурното образование, езиците, ромските и циганските деца и образователната реформа като цяло.

В сферата висше образование става дума например за взаимното признаване на дипломи и за провеждането на реформи. Помощта, осъществявана спрямо учителите по история например, се изразява под формата на учебници и обучителни мероприятия. Съветът на Европа подпомага международните обучения на учители, които се организират от независими организации в сътрудничество с образователните министерства. Когато техните кандидатури са одобрени, се поемат и разходите по тяхното пътуване и престой. Образованието за роми се подпомага чрез различни конвенции, изследвания и анализи, създаването на учебни материали и предложения за провеждането на допълнителни обучения.

Интеркултурното учене също се поощрява на различни нива: на образователно-политическо ниво с подписването на декларации и конференции, публикуването на добри примери от практиката, както и продължителното обучение за практикуващите в тази сфера.

[към показалеца на съдържанието]

_________________________________________________

например ...

2005: Европейската г