Сигурно ще попитате: Какво общо има всичко това с образованието за демократично гражданство? Във всеки случай много повече, отколкото на пръв поглед изглежда! Темата за водата е много важна тема и дори голяма политическа тема! Водата е основата на живота ни, тя е и един от най-големите световни проблеми, защото не е достатъчна и освен това се разпределя много несправедливо.

Затова Ви подканвам да се занимаете с тази тема, като според мен трябва да се намери достатъчно място за това в образователното дело, защото съзнанието за тази проблематика е все още много слабо изразено.

Бих искала да изкажа сърдечни благодарности към нашата почетна практикантка Елина Щок, която подготви темата за Вас и написа този бюлетин.

Най-сърдечно поздравявам всички Ви и Ви пожелавам добър старт след лятната почивка!

Ингрид Халбритер
 

СЪДЪРЖАНИЕ

edc специално: Недостатъчна, нерамномерно разпределена и мъчително извоювана: водата - неотменна образователна тема за устойчивото развитие

В началото на 21 век почти незабележимо водната криза на много места по света започва да се изостря. В следствие на продължителното увеличаване на населението, последиците на климатичните промени и безотговорното отношение към ресурса вода в много региони на света се стига до сериозно разпространяване на недостига на вода. Време е да се занимаем с проблематиката, нейните причини и последици, и естествено с възможностите за солидарни действия.

в уеб-пространството: Списък с линкове към темата "Вода"

Тук са представени акции и доклади на международни организации, занимаващи се с водната проблематика, както и някои неправителствени организации, които работят в тази област. Освен това има препоръчани уеб-страници с дидактични материали по темата.

impressum

_________________________________________________


edc специално

Недостатъчна, неравномерно разпределена и мъчително извоювана: водата - неотменна образователна тема за устойчивото разритие

Елина Щок, M.A.

Без вода няма живот. Хора, животни и растения зависят от естествения кръговрат на земата. Той обаче все по-често излиза от равновесие поради постоянното нарастване на световното население, растящото потребление на запасите от сладки води, тяхното постоянно замърсяване, както и в следствие на затоплянето на климата. Все по-чести са новините за наводнения или суши, а броят на страните със сериозни водни проблеми рязко се покачва. По данни на Обединените Нации през 2025 всеки трети човек би могъл да бъде изправен пред непосредствен недостиг на вода. Даже по настоящем 1,1 милиарда души, около една шеста от световното население, нямат достъп до чиста питейна вода. 2,6 милиарда души не разполагат със санитарни съоръжения, или те са в лошо състояние. Всеки ден от разстройства и инфекции, причинени от замърсена питейна вода, липсващи или недостатъчни съоръжения за обратната вода умират повече от 6.000 души (от тях 4.000 деца под пет години!).

Без вода няма развитие. Достъпът до чиста питейна вода, както и наличието на вода за производството на храни са основна предпоставка за социално и икономическо развитие. Когато водата е в недостатъчно и некачествено количество, това предизвиква поразителни последици за индивидуалните и обществени възможности за развитие. Като се започне с лошото здравословно състояние на тези, които трябва да пият заразена вода, през загубата на работно време и време за образование на жените и момичетата, които часове наред са принудени пеша да мъкнат вода, и се стигне до глад поради слаба или дори съвсем липсваща реколта.

Достъпът до вода е регионално и социално нерамномерно разпределен. Докато повечето страни на Севера са снабдени в изобилие с този жизненоважен ресурс, преди всичко страните на Юга страдат от недостиг на вода. В същото време в страните с недостиг на вода се стига до растяща конкуренция относно ценната стока: Докато заможните буквално "плуват във вода", бедните слоеве на населението едва успяват да покрият нуждите си и са уловени в омагьосания кръг на воден недостиг, бедност, глад, болести и смърт. Това все по-често предизвиква вълни от бежанци и в многобройни региони на света към напрежение и конфликти. На фона на бързото нарастване на световното население и на растящото потребление на вода, борбата за разпределението на водата между градовете и общините, които разполагат с общи водни ресурси, все повече се изостря. Водата се превърна във военна опасност. Според прогнозите след около 50 години тя би могла да бъде по-ценна от златото и по-стратегически важна от петрола.

Международната общественост е изправена в началото на 21 век пред сериозна водна криза, чиято сериозност не се поставя под съмнение в първия доклад за водното развитие на Обединените Нации от 2003 година: "От всички кризи, свързани със социалните и природни ресурси ...водната криза е тази, която в най-голяма степен заплашва оцеляването ни и това на нашата планета Земя." На тазгодишния световен ден на водата, 22 март, световната организация представи втори доклад със заглавието "Водата - обща отговорност", като с това се подчерта неотложността на световната водна проблематика с оглед на устойчивото развитие. И двата доклада са на разположение в интернет на следния адрес: http://www.unesco.org/water/wwap/wwdr/index.shtml

Общата отговорност е добро мото, защото когато става дума за бъдещето на нашата планета, всички ние заедно носим отговорност - като световно общество. Докато на политическите институции се полага задачата да се създадат адекватни рамкови условия, задача на образователните институции е, да изградят съзнанието за отговорното отношение към естествените ресурси на земята, както и към съобразена с природата и справедлива подредба на жизненото ни пространство (виж по темата и EDC Newsletter Nr. 4).

На този фон изпъква неотменната нужда от занимание с темата и в училище. И действително: в много учебни планове е намерено място за водата - като отделен предмет или като тема за обсъждане. За съжаление често има недостатъци в конкретната работа, което често се дължи на това, че на лице са прекалено малко финансови и персонални ресурси и съответните материали за провеждането на урока. Друга причина обаче е и тази, че водната криза все още намира твърде малко място в съзнанието на учащи и преподаващи. Поради тази причина съм подбрала информация, която предоставя малък поглед върху комплексността на тематичната област и се надявам, че за Вас ще бъде импулс, да превърнете водната проблематика в тема на работа в образователната Ви дейност.

Синята планета …
Погледната от космоса Земята изглежда като една синя планета. Тя е покрита със 71 процента вода, от които по-голямата част се намира на южното полукълбо. От общите водни запаси, около 1.386 милиона кубиккилометра, 96,5 процента представляват солената вода на световните морета. Само 3,5 процента от водата на земята е подходяща за ползване като питейна вода, за наводняване в селското стопанство или за индустриални цели. По-голямата част от сладките води е скрита в ледовете на полюсите, в глетчерите и във вечно замръзналите земни площи. Друга съществена част представляват основните води. Сравнена с това, водата на реките и езерата, в атмосферата, в пръстта и живите същества заема несъществена част. Само една много малка част от сладката вода, около 0,3 процента, може да се ползва като питейна вода. Ако световните водни запаси биха могли да се поберат в една вана, тогава частта от тях, която постоянно може да се изполва през една година, едва би запълнила една чаена лъжица.

… и нейният застрашен живот
Въпреки, че запасите от сладки води представляват само един процент от земната повърхност, те са средата на живот на около 12 процента от всички животински видове, включително 41 процента от всички познати видове риба. Така, както са богати на видове реките и езерата, така силно зависими са те от влиянието на околната среда. Над една пета от видовете сладководна риба са изчезнали през последните години или са застрашени от изчезване, а в някои райони изчезват цели сладководни фауни. Червеният списък със застрашени животински и растителни видове, който се публикува от International Union for Conservation of Nature and Natural Resources на всеки две години расте и расте: (http://www.iucnredlist.org)!

Когато става дума за това, колко вода е на разположение на хората, важно е не цялото количество сладка вода на Земята, а скоростта, с която запасите от сладка вода преминават през глобалния воден кръговрат. Определящи за разумното ползване са така наречените възстановяващи се сладководни ресурси, които падат на Земята под формата на валежи. Ако от основните води и езерата се отнема повече вода, отколкото се доставя от валежите, в дългосрочен план тези извори ще пресъхнат. Пример за това е Аралско море, чийто обем е спаднал от 1950 с около 80 процента, защото от водата, вливаща се в него се отнема прекалено много вода за наводнителните системи на селското стопанство.

… както и нейният воден кръговрат



Водният кръговрат се задвижва от слънцето. Чрез изпаренията, преди всичко на морската повърхност, водата попада като въздушна влажност в атмосферата. Топлият въздух може да поеме повече влажност от студения. Когато топлият въздух се издига нагоре, той изстива и се кондензира. Образуват се облаци, от които отново изтича вода под формата на дъжд, сняг или градушка, която се връща на земната повърхност. Една част пада над моретата, друга част над сушата. Докато едната част от тази вода се изпарява от повърхността лишена от растителност (евапорация), друга част навлиза в земята и чрез растителната транспирация отново попада в земната атмосфера (казано по-накратко:евапотранспорация). Чрез изтичането на основни води, потоците и реките, тези валежи отново се връщат в моретата.

Годишно върху континентите и островите на Земята падат средно около 113.000 km³ валежи. От тях около 72.000 km³ попадат отново в атмосферата под формата на пари. Годишно остават около 41.000 km³, които отново могат да запълнят запасите от основни води, или чрез реките или по друг начин отново се връщат в моретата. Повече от половината от това количество (28.000 km³) се влива при наводнения отново в моретата и остава неизползвано, други 5.000 km³ текат през райони, където водата само частично може да бъде отклонена за ползване от човека. По този начин горната граница на използваемата, възстановяваща се сладка вода, е между 9.000 и 14.000 km³ на година. А значителна част от нея е нужна за запазването на естествените екологични системи.

Водна наличност, воден недостиг и воден дефицит

Въпреки, че чрез по-горе описания воден кръговрат водата постоянно се възстановява, тя е ограничен ресурс. Възможността за обезсоляването на морската вода събуди надежди, че световните морета могат да се използват като неизчерпаем източник на сладка вода; но тази техника е много скъпа, натоварва околната среда и консумира количества нефт, който също се ограничава.

С растящия брой на населението намалява средното количество вода на човек. На фона на световно население от 6,6 милиарда души годишно това е средно количество от 1.500 до 2.000 m³ на човек. Това са около 30 процента по-малко от количеството през 1970, когато на Земята е имало почти четири милиарда души. При разумно ползване на водата, с която разполагаме, това количество би било достатъчно и днес, теоретично дори за 20 милиарда души. Но естествените водни запаси са неравномерно разпределени, защото дъждовете и другите валежи падат неравномерно като време и място.

В някои райони на Земята падат огромни количества валежи, като например на тихоокеанските острови (годишно до 11.500 mm в Кануай, Хавай) или места в Индия (Cherrapunji, годишно 11.477 mm). В райони със суша от друга страна почти няма валежи (Лима: 41 mm; Ел Голея в Алжир: 50 mm; Картум в Судан: 160 mm), а има и райони като пустинята Атакама в Чили, където в действителност никога не вали.

Като мярка за това, в каква степен дадена страна или регион разполага с вода, се използва годишното възстановяващо се количество вода на глава. В Швейцария, "водният замък на Европа" например, на разположение на човек годишно са 6.520 m³ възстановими сладководни ресурси; в Саудитска Арабия, една от най-бедните на вода страни, това количество е само 160 m³. По настоящем над половин милиард души живеят в страни, в които има недостиг на вода, или в които има липса на вода.

Понятията "воден дефицит" и "воден недостиг" са еднозначно установени в международен план. Според определението на шведската хидроложка Малин Фалкенмарк в страни, в които сладководната възстановима вода на разположение на глава от населението на година е под 1700 m³, цари недостиг на вода. В страни, в които годишно на глава се падат под 1000 m³, са засегнати от воден дефицит, или липса на вода, като ако това количество е под 500 m³, този дефицит се определя като екстремен. През 1995 година 12 страни страдат от екстремен воден дефицит, а тенденциите са, също като тези при нарастването на населението, растящи.

Двайсетте страни с най-малко количество вода на разположение 1995

Двайсетте страни с най-малко количество вода на разположение 2050

Докато днес Близкият и Среден Изток, както и Северна Африка са най-силно засегнати от недостиг на вода, след 50 години преди всичко в Африка, южно от Сахара, ще има воден дефицит. Съществена причина за това е фактът, че тамошното население вероятно в рамките на този период от време ще се удвои, дори утрои.

Но от недостиг на вода са застрашени не само развиващите се страни, а и богатите индустриални държави като Испания, САЩ, Япония и части от Великобритания. Това става ясно от актуален доклад на WWF (World Wide Fund for Nature - http://www.panda.org). Организацията за околната среда спешно приканва към пестеливо и разумно използване на водата - и с право: в индустриалните държави средно на глава ежедневно се изразходват около десет пъти повече вода, отколкото в развиващите се страни. По-конкретно: В Северна Америка и Япония ежедневното потребление на вода достига на глава 350 литра, като и в Европа един човек на ден средно изразходва 200 литра вода. От друга страна хората в района на Сахара трябва до голяма степен да покриват основните си ежедневни нужди (пиене, ядене, къпане) с 10 до 20 литра дневно.

По този начин и потреблението на вода варира в регионално отношение фрапиращо и в голяма степен се определя от начина на живот, степента на развитие и хранителните навици в съответните региони. Но за какво точно човек (из)разходва цялата тази вода?

Водно потребление …

Необходимата за човешките нужди вода обхваща непосредствената човешка нужда от питейна вода, необходимото за ежедневния живот за хранене, хигиена и др. (водно потребление в домакинството), както нужното количество и за секторите в селското стопанство, индустрията и услугите. По този начин потреблението на вода не е само мерило за директно необходимото водно количество, но и за отстраняването на отпадъците. Освен това в консумираните от нас продукти се намира количество "скрита" вода - вода, която е нужна за производството на хранителни стоки и в международните отношения се нарича "виртуална вода".

… в селското стопанство

Най-много вода - общо 70 процента от наличната вода в световен план - се потреблява в селското стопанство. С нея се напояват около 250 милиона хектара селскостопанска земя. Това са само 17 процента от общата селснкостопанска земя, но повече от една трета от световната реколта се добива от нея. В две от три страни най-големият дял на водно потребление се пада на селското стопанство. Особено голямо е потреблението в сухи райони като Близкия Изток, Северна Африка и югозападната част на САЩ, където почти през цялата година трябва да се извършва изкуствено напояване. И страни като Пакистан, Индия, Индонезия и Китай са зависими от напояването; по този начин те произвеждат повече от половината от хранителната си продукция. За да се изхранва растящия брой население, селскотстопанската земя трябва все повече да се увеличава и напоява. През последните години нарастна и водното потребление при животновъдството.

Следната таблица представя някои примери от потреблението на вода на единица за най-важните хранителни продукти.

Потребление на вода за производството на хранителни стоки (на единица)

… в индустрията и енергетиката

22 от световното водно потребление се падат на индустрията и енергетиката. Този дял варира в съответствие с икономическата структура и е свързан с доходите и благосъстоянието. Простира се от 10 процента в страни с ниски и средни доходи до 59 процента в страни с високи доходи. В Европа над половината от наличната вода се използва в индустрията и за производството на енергия.

Индустрията използва вода за охлаждане, за преработка, почистване и отстраняване на отпадъците. Предоставяме Ви поглед върху водното потребление за производството на някои продукти:

Водата е важна за производството на енергия в много райони, преди всичко за производството на ток от водни централи и за ползването й за охлаждане в топло-електроцентрали. Атомните електроцентрали са най-големите индустриални потребители; те изразходват невероятни количества вода за охлаждане. Наистина, голяма част от индустриално ползваната вода се отвежда обратно във водния кръговрат, но често тогава тя е замърсена с химикали или тежки метали, или е така силно затоплена, че екосистемите на водата страдат от това.

… в домакинството

Потреблението на вода в частните домакинства, в заведения като ресторанти и болници представлява най-малката част от световното водно потребление. Средно то е около осем процента. Фактът, че тази част е неравномерно разпределена всъщност не е нужно отново да бъде споменаван. Въпреки това отново го подчертавам и за повече нагледност отново ще използвам някои примери в цифри:

В Южна Калифорния със своите огромни градински съоръжения, плувни басейни и голф-игрища ежедневното потребление на вода стига до 3.000 литра на човек. 50 литра според данни на Световната здравна организация (WHO - http://www.who.int/en) е минималната дневна нужда на един човек, за да може той да води поне донякъде нормален живот.

Това количество отдавна не е на разположение на всички хора; 1,1 милиарда души по света не разполагат даже и с 20 литра вода на ден. В много региони на Индия за ежедневното снабдяване с необходимата вода жените са принудени да изминават до 12 километра, за да може да се върнат с няколко пълни съда с вода на главите си в своите села. В нашите географски ширини ние сме свикнали да разполагаме на всеки ъгъл със сякаш безгранично течащата вода от чешмата, и за едно почистване на тоалетната използваме същото количество вода, което на някои места по света осигурява ежедневното оцеляване на едно семейство. Следното сравнение на едно средно австрийско и индийско домакинско потребление на вода показва къде всъщност са потенциалните възможности за спестяване на вода:

Причини и последици на недостига на вода

Погледнато в световен мащаб търсенето на вода расте два пъти по-бързо от населението. До 2035 година според предвиждане на Обединените Нации най-малко 40 процента от световното население ще живее в страни, в които цари хроничен недостиг на вода. Заедно с неотменния факт, че водата е ограничен и регионално неравномерно разпределен ресурс, че расте и броят на хората, живеещи на тази земя и съответно и на потреблението на вода, съществуват редица други причини за водната криза, на които може да се окаже противодействие. Към тях спадат:

Разхищаването на вода поради

• неефективни методи на напояване в селското стопанство
• остарели производствени мощности в индустрията
• пробити канализационни тръби
• нуждите за туризъм и свободно време

Замърсяване на вода поради

• липсваща преработка на отпадъчните води
• пестициди от селското стопанство
• индустриални отпадъчни води
• нахлуваща солена вода чрез отнемането на основните води

Вреда върху екосистемата поради

• Изсичане, ерозия на почвата, застрояването на териториите
• Климатични промени

Тези причини са многостранни и са в комплексна връзка с човешкия начин на живот, най-вече с консуматорското поведение в модерните общества, което трябва да се преосмисли на фона на поразителните социални и екологични последици (виж D@dalos Online-наръчник по темата Устойчиво развитие).

От последиците на недостига на вода на първо място засегнати са бедните слоеве на населението, които са лишени от средства за да си създадат достъп до чиста вода. За човечеството бедността е както симптом, така и причина за водната криза, чийто измерения отново мога да обобщя така:

• Успоредно с недостига на вода вървят и почти 80 процента от всички болести в развиващите се страни. Липсваща или лоша инфраструктура за водоснабдяването (например липса на пречиствателни станции) струват годишно живота на 12 милиона души и предизвикват изключително висока детска смъртност.

• Поради липса на вода възникват огромни проблеми с изхранвянето.

• Водният дефицит предизвиква напускането на селата и зашеметяващия растеж на големите градове. В световен мащаб "водните бежанци" са около 25 милиона.

• Водният дефицит е причина за застрашаващи междудържавни и вътрешнодържавни конфликти.

• Водният дефицит е причина за хищното плячкосване на природата и разрушаването на естествените ресурси.

• Разполагането с вода се превръща в инструмент на властта и потисничеството.

Премахването на бедността, промяната на вредните за природата консуматорски навици и начини на производство, както и защитата на естествените ресурси от изхабяване и замърсяване са важни предпоставки за решаването на водната криза, която засяга всички от нас, макар и в разлина степен. Създаването на съзнание по тези въпроси е една от най-важните задачи на образованието за устойчиво развитие. Водата е общо благо на човечеството, което внимателно трябва да се съхранява за идните поколения. Смисълът на образованието за устойчиво развитие затова трябва да се състои в това, достъпът до вода да бъде представен като човешко право.

Човешкото право на вода

Гръцкият философ Платон преди около 2.500 години е казал следното: "Водата е най-необходимото нещо за поддържането на живота, а именно тя бързо може да се замърси. Затова е необходим закон, който да я защитава." Неговото изказване не е изгубило актуалността си. Днешните процеси на намаляването и комерсиализирането на водата доведоха до това, че достъпът на многобройни хора до вода е ограничен, ако те не могат да плащат за нея.

Такава е ситуацията и в Европа, например във Великобритания, където цените на водата постоянно растат в духа на приватизирането на водоснабдяването и преработката на отпадъчните води от 80-те години. Това постоянно води до изискванията от страна на социални движения, правото на вода да бъде признато като право на човека, и да се гарантира основната нужда от вода, достъпът до чиста питейна вода и нейното справедливо разпределение.

Правото на вода не се споменава конкретно в първите декларации за правата на човека; така в Общата декларация на правата на човека то се признава само индиректно - като следствие от член 25: "Всеки човек има правото на жизнен стандарт, който е съобразен със здравето и благоденствието...". През 1976 в допълнение на това в сила влизат двата пакта за гражданските и политически права (граждански пакт), както и за икономическите, социални и културни права (социален пакт) (виж D@dalos Online-наръчник по темата Права на човека ).

Значението на тези права нараства в световен мащаб още по-силно през 90-те години, например чрез критичното разглеждане на докладите за правата на човека, които страните трябва да представят на всеки пет години, в които на правото на вода се отделя повече внимание. Важна стъпка в тази посока е назначаването на докладчик за правото на вода, установено от Комисията по правата на човека на ОН през 2001 година.

Определящ за официалното потвърждаване на правото на човека на вода от Обединените Нации е "Общият коментар 15 към правото на вода" от ноември 2002, който е приет от Комисията на ОН за икономическите, социални и културни права.

Като се изхожда от там, че без съобразено водоснабдяване не е възможен живот, изпълнен със здраве, Комисията обосновата правото на вода преди всико в член 11 на социалния пакт ("Правото на съобразен жизнен стандарт"). Според Комитета в следствие на това на всеки човек е отредено правото на "достатъчна, сигурна, удобна за ползване, физически достъпна и платима вода за личните нужди и нуждите на домакинството." 

Конкретно това означава: водата би трябвало да …

• … е на разположение в „достатъчно“ количество. Не е посочено точно количество. Все пак, може да се изходи от там, че са необходими най-малко 20 литра на ден и на човек, за да може човек да се защити от неудобства и жизненоопасни болести.

• … да не бъде разположена твърде далече и да се достига без да съществува телесна и жизнена опасност. ("физически достъпна"). И тук не може еднозначно да се определи, колко максимално дълъг трябва да бъде пътят до водния източник. Във всеки сручай изследванията показват, че при път, който продължава повече от половин час, не може да се набави необходимото количество вода. В определението на "достъпа до питейна вода" се изхожда от един километър като максимално допустимо разстояние.

• … да бъде като качество такава, че да не застрашава здравето ("сигурна"), и да бъде в приемливо състояние по отношение на мирис, вид и т.н ("приемлива").

• … да можеш да я купиш“, или да не е толкова скъпа, че да не може да бъде набавяно необходимото количество или това да става за сметка на други жизненоважни неща като храна, жилище, облекло и др.

Коментарите са тълкувания на международните споразумения по правата на човека, които нямат официален правен статус, но оказват силно влияние върху възприемането и интерпретирането на пактовете. В споровете относно водоснабдяването на бедните и водата за бъдещите поколения, коментарите са важна изходна точка.Така например един съд в аржентинския град Кордоба осъжда града и провинцията за накърняване на човешкото право на вода позовавайки се на коментара, да доставят вода безплатно на хората от засегнатите части на града, дотогава, докато проблемът бъде решен. Като резултат на решението на съда съответните отговорни инстанции в града и провинцията започват да подобряват и разширяват водоснабдяването и отвеждането на отпадъчните води.

Този пример показва колко важни са правните документи, за да може да се окаже натиск върху правителствата в случай на нарушаване на правото на вода. Все пак правото на вода все още не е част от официалните задължения на дадена държава, защото не е отделна част от международните договори. Най-подходящо в тази връзка би било създаването на Конвенция за правото на вода. Една такава Конвенция би въвела детайлирани стандарти за правото на вода в международното право, които излизат извън границите на общия коментар и освен това са правно обвързващи.

Искането за признаването на правото на човека на вода намира все по-голяма международна подкрепа. Докато милиони хора се борят за достъпа си до вода и по този начин за оцеляването си, държавни и недържавни организации са обявили война на тази ситуация. Това също е една трудна борба, като се имат предвид противоречивите политически и икономически интереси!

[към съдържанието]
_________________________________________________

в уеб-пространството

Списък с линкове към темата "Вода"


Кампании, доклади и мерки на международно ниво

http://www.un.org/waterforlifedecade/
Официална уеб-страница на декадата „Вода за живот“, чието начало е сложено на 22 март 2005 от Обединените Нации и е на раззположение на петте официални езика на организацията (арабски, китайски, английски, френски и испански).

http://www.unwater.org/
Страница на английски език на UN-Water, механизъм в рамките на Обединените Нации, който е създаден през 2003 година след срещата на високо равнище, посветена на устойчивото развитие в Йоханесбурт. Неговата цел е подпомагането на държавите при постигането на целите за развитие на хилядолетието в сферата на водата до 2015 година.

http://www.worldwaterday.org
Тук ще намерите информация за международния ден на водата на 22 март на английски, френски, португалски и испански. Освен това има много линкове към друга информация по темата "Вода".

http://www.wateryear2003.org/
Официална страница на ЮНЕСКО за годината на сладките води 2003 на английски, френски и испански език.

http://www.iydd2006.org/
Официална страница на ЮНЕСКО за международната година на пустините и образуването на пустини 2006 на английски, френски и испански език.

http://www.unesco.org/water/wwap/wwdr1/
На тази уеб-страница на ЮНЕСКО има подробна информация за първия доклад за развитието на водата на Обединените Нации "Водата е живот" от 2003 година на английски, френски и испански език. Пълната версия на доклада е на разположение под формата на pdf-файл на всички официални езици на организацията.

http://www.unesco.org/water/wwap/wwdr2/
На тази страница ЮНЕСКО дава подробна информация за втория доклад за развитието на водата на Обединените Нации "Водата - обща отговорност" от 2006 година на английски, френски и испански език. Самият доклад също може да се свали на тези езици под формата на pdf-файл; предстоят преводи и на други езици.

http://assets.panda.org/downloads/rich_countries_poor_water_final_170706.pdf
Тук ще намерите актуалния доклад на английски език на организацията за защита на околната среда WWF (World Wide Fund for Nature) със заглавие „Rich Countries – Poor Water“.

http://www.iucnredlist.org
Страница на Международния съюз за защита на околната среда (International Union for Conservation of Nature and Natural Resources), която публикува на всеки две години червения списък със застрашени животински и растителни видове.

http://www.helvetas.ch  
Страница на Швейцарското дружество за международно сътрудничество на немски, английски, френски и италиански език. Helvetas поставя акцент в работата си на темата "Вода".

http://www.menschen-recht-wasser.de
"MenschenRechtWasser" ("ЧовекПравоВода") е кампания на немската неправителствена организация "Brot für die Welt" ("Хляб за света"). Голяма част от информацията на обширната уеб-страница е на разположение на немски, английски и испански език, като например общия коментар на правото на вода.


Дидактически материали по темата "Вода"

http://ga.water.usgs.gov/edu/watercycle.html
Диаграма на водния кръговрат на 33 езика (между които и албански, български, хърватски, македонски, сръбски, словенски, румънски); отчасти с допълнителен пояснителен текст.

http://www.wasser2003bildung.ch/
Обширна уеб-страница на немски, френски и италиански език с учебни материали.

http://www.visumsurf.ch/wasser2003/
Викторина по повод годината на водата 2003 на немски, английски и френски език.


[към съдържанието]
_________________________________________________


impressum

Тои бюлетин се издава от D@dalos Sarajevo и се финансира от Външно министерство Берлин и Федералното министерство за икономическо сътрудничество (BMZ).

Отговорен редактор: Ингрид Халбритер

Адрес: D@dalos Sarajevo
Aleja Lipa 57
71000 Sarajevo
Telefon: +387 33 446 680 (Buero Vratnik)
Fax: +387 33 715 601
Mobil Ingrid Halbritter: +387 61 199 742
E-mail: Ingrid.Halbritter@dadalos.org

Моля, пращайте коментари, тематични предложения или мнения директно на Ingrid.Halbritter@dadalos.org

Мейлинглиста: Ако искате автоматично да получавате бюлетина, моля, пишете на  Ingrid.Halbritter@dadalos.org

Ако автоматично сте получили бюлетина, а в бъдеще не желаете да го получавате, също пишете на този  адрес.

[към съдържанието]

[нагоре]